— Заето ли е? — попита Денис.
Съгледвачът кимна.
— Да. От хора.
— Знаят ли, че сме тук?
— Може да се допусне. Портата беше затворена, нямаше никой по нивите или във фермите.
Денис замислено потърка брадичката си.
— Сигурно са имали наблюдател на моста — подхвърли Асаяга. — Странно, че не са го прерязали.
— Може да не са имали време. Двамата с Тинува рискувахме да го преминем бързо, щом го видяхме. Имаше следи, но бяха като на момче.
— Знаят, че сме тук — разсъди на глас Денис, навел глава. — Но имаме нужда от подслон. Смятате ли, че можем да го завземем?
— Ако имат двайсет души с лъкове, може да избият половината от нас.
— Значи нощна атака.
— Точно това си мислех.
— Защо атака? — попита Асаяга.
— Какво? — Денис се обърна и го изгледа.
— Бихме могли да поговорим с тях. Да им предложим мир.
— Ние сме на петдесет мили отвъд границата — заговори му Денис като на дете, на което се обясняват елементарни неща. — Всеки тук е извън закона и трябва да го приемем за такъв.
— Законът? — Асаяга се изсмя горчиво. — Наричаш всичко това, което си правил, „закон“, а хората, които обитават тук — беззаконници? Да сме видели някакви следи от присъствие на Тъмни братя тук? — И се обърна към Тинува.
Елфът бавно поклати глава.
— Нищо. Откакто слязохме в долината, виждам само човешки дири. Разбира се, възможно е да са съюзници на моредел.
Асаяга го изгледа скептично.
— Мислиш ли? Ако бяха съюзници на Горските демони, щяха да ни чакат при моста. Тези, които ни гонеха, щяха да пратят някой вестоносец пред нас, докато бяхме в подножието, за да им помогнат и да блокират моста. Мисля, че преследвачите ни бяха точно толкова изненадани от моста, колкото и ние. Начинът, по който ни атакуваха, ми говори, че не познаваха терена над нас, нито какво има в края на пътеката. Само двама стрелци можеха да ни спрат. Мисля, че тези хора се крият и нямат представа, че идваме, и сме много неприятна изненада за тях.
Тинува помълча за миг, дълбоко замислен. Най-сетне кимна.
— Логично разсъждаваш, Асаяга. И мъдро.
— Разбирам накъде биете — въздъхна отегчено Денис.
Денис и Асаяга излязоха на открито, в мъртвата зона в нивите около укреплението. Тинува както винаги се оказа прав в наблюденията си: дървената палисада беше донякъде позанемарена, но беше вдигната преди не повече от няколко години. От комина на дългата къща зад малката крепост се къдреше дим. Денис забеляза няколко лица, надзъртащи над стената, но беше трудно да се разбере какви са.
— Жени и старци ще да са, повечето — изсумтя Денис. — Слушай, щом излети първата стрела, бягаме, и ако те улучат, кръвен дълг или не, те оставям. Този план е пълна глупост. Няма начин да отворят портите за над сто въоръжени мъже.
— Кръвен дълг?
— Адски добре знаеш какво имам предвид. Дето ме измъкна от реката.
Асаяга се засмя тихо.
— Значи и онова го зачиташ!
— Нищо не зачитам, Асаяга. Смятам, че тази идея е безумна. Но ако можем да превземем това място, без да пострадаме и без да загубим повече хора — много хора, — просто бихме могли да оцелеем още няколко дни. Само затова се съгласих да дойда с теб.
— Аз дойдох с теб — изръмжа Асаяга. — Ти си кралският войник, аз съм пришълецът-нашественик, както изтъкна, докато го обсъждахме.
— Трябваш ми, за да обясня какво искаме.
— Нито стъпка повече!
Гласът, явно старчески, ги накара да спрат.
— Разкарайте се веднага оттук или стрелците ми ще ви надупчат на решето.
Денис предпазливо сниши щита, с който му беше услужил сержантът на Асаяга, и вдигна дясната си ръка.
— Искам да преговаряме.
— Разкарай се, казах.
— Аз съм Денис Хартрафт, от дома Хартрафт. Баща ми и дядо ми имаха кралски указ да пазят блатата, преди да дойдат цураните. Идвам без извадено оръжие, за да преговарям.
— Хартрафт ли? Те са мъртви от девет години. Марш оттук!
Денис опря щита на земята и много бавно разкопча наметалото си и го смъкна. Върху мръсната му туника се видяха избелелите цветове на герба на Хартрафт. Не беше униформата, която носеше обикновено, но Грегъри го бе посъветвал да я измъкне от походната си торба и да я облече.
— По тези цветове — той посочи гърдите си — ще разбереш, че съм този, който твърдя, че съм. Аз съм законният управител на Блатата.
— Ела насам.
Денис изгледа накриво Асаяга и се подчини, но спря, щом реши, че ако се приближи повече, ще е самоубийство. Огледа предпазливо бойниците за най-малкия знак, че някой лък ще се изпъне и ще стреля.
Асаяга пристъпи с него, но задържа щита си вдигнат.
— Тоя ниският до тебе кой е?