— Аз съм силов командир Асаяга от дома Тондора, от клана Канацаваи.
— И защо цурани и кралски войници ще вървят редом? Вие сте дезертьори и ренегати. Марш оттук. Лъжци! Знам, че никой Хартрафт не би търпял жив цуранин до себе си.
Асаяга го погледна накриво.
— Откъде знаеш какво ще направи един Хартрафт? — попита Денис.
— Просто знам! — извика сърдито старецът. — Марш оттука, лайнари такива, синчета на пияни курви, гъзолизци, хлапета лигави, дето не стават и свинската дрисня от краката ми да оближат. Никой мъж, който твърди, че е Хартрафт, няма да тръгне с един цуранин, дето прилича на изтърсак на кретенясало джудже и куца прокажена пачавра!
Асаяга се наежи и леко надигна щита си, готов да отвърне на кръвната обида.
— Не мърдай — изсъска му Денис и докато го изричаше, на лицето му се изписа объркване, сякаш се мъчеше да си спомни нещо.
Асаяга, целият почервенял от гняв, едва се овладя.
— Цуранинът до мен наистина е заклет враг — отвърна Денис. — Но ни преследва още по-жесток враг. Този, който си пратил да наблюдава въжения мост, ще го потвърди.
— Видял е само един елф и един наталец, преди да избяга да ни предупреди.
— Гони ни Тъмното братство. Цураните и кралските бойци винаги ще снишат мечовете си и ще се обединят срещу такъв враг.
— Проклети да сте! — изкрещя предизвикателно старческият глас. — Ако ви гонят те, значи ще ни ги навлечете! Марш оттука! Никакви преговори повече! Марш, синове на козар такива, дет’ спи с козите си, щот’ му напомнят за сестра му!
— Проклета мръсна уста, тъпак — изсъска Асаяга. — Май беше прав, Хартрафт. Щом се стъмни, щурмуваме.
Денис обаче пусна щита си и пристъпи още крачка напред.
Удивително цветистите ругатни накараха нещо в ума му да прещрака. Много стар спомен, от детството, спомен как слуша подобни фрази, възхищава им се и ги повтаря пред приятели, докато един ден баща му не го чу и не му насини устата.
— Познат ми е този глас. Волфгар, ти ли си?
Гласът не отговори.
— По дяволите. Волфгар? Помня те. Когато бях момче, пееше старите балади на дядо ми. Беше най-добрият бард по северната граница.
Денис пристъпи още няколко крачки и се окашля.
Изрече думите плътно и дълбоко, гласът му проехтя над полето.
— Ти изпя тези думи — каза ухилено Денис. — Добре ги помня, пъпчива издънка на лижещо гной псе такова!
Отговор не последва, но след малко портата изскърца, открехна се и от прага се изниза съсухрен старец, подпрян на изкусно резбована тояга.
Отне му повече от минута, докато измине няколкото десетки разтега до Денис. Беше толкова прегърбен, че покритата му с кафяви петна глава едва стигаше до раменете на Денис. Изви назад врат като стар лешояд, за да може да го погледне в очите.
— О, конски говна — въздъхна Волфгар. — Вярно, че си ти.
Денис наведе почтително глава.
— Ти беше най-великият бард, посещавал твърдината на Хартрафт.
— Богата бе трапезата на твоя род — заговори хрипливо старецът, в гласа му се долавяше школуваната дарба на певец. — И още нося тлъстина в сърцето си от пиршествата, що даваха в моя чест. — Извърна се леко да погледне Асаяга и кокалите на мършавото му тяло изпукаха. — Какво, в името на всички дяволи, е това? Типичен ли е този дребосък за тях, тия цурани, за които слушам?
— Той е командирът на отряда, който се присъедини към моята част.
Денис забеляза как Асаяга се вцепени, а Волфгар се изкикоти.
— Горд като паун с ново перо, щръкнало от задника му е тоя цуранин.
— Не съм се присъединявал — сопна се Асаяга. — Сключихме съюз.
— Съюз, а? — Лицето на Волфгар помръкна. — Значи казвате истината. Тъмните братя ви гонят.
— Да.
— Проклети да сте. — Волфгар въздъхна уморено. — Подозираха, че някой се крие тука, но не си правеха труд да надничат много, с други работи бяха заети. Сега ще ни връхлетят.
— Моите хора — заговори Денис, но улови заканителния поглед на Асаяга и се поправи: — Нашите хора. Бягаме вече от много дни. Трябва ни подслон, храна, място, където ранените ни да могат да се оправят. Нищо не мога да ти предложа в замяна, освен задължението един ден да ти се отплатя. Моля те в памет на моя баща и на дядо ми, които имаха честта да те наричат свой приятел.
— А ако откажа?
Денис пристъпи и се наведе над стареца.
— Тогава ще ми се наложи да щурмувам това укрепление, Волфгар. Разбери го. Иначе хората ми ще измрат. Достатъчно добре познаваш Хартрафт. Знаеш, че винаги държим преди всичко на нуждите на бойците си. Не ме принуждавай да се бия с теб и приятелите ти вътре.