Вместо да разреши на Анлеа да се върне при своите, Гадуин я принуди да се ожени за Боваи. Боваи се сражава в шест битки с Язовеца, преди да ги принуди да се покорят, след смъртта на Вергал. Кавала се поклони пред Мурад и кланът на Язовеца се вля в клана на Гарвана.
Последваха десет години борба, докато другите кланове в Ябон се мъчеха да изместят Гарвана. Години бяха нужни, докато се изцери горчивината от грозната обида на Гарвана над Язовеца, както го приемаха всички.
През цялото това време Голун беше стоял неотлъчно до Боваи, а през следващите години Боваи се беше доказал като мъж, достоен за водач: умът му беше хладен, пресметлив и пълен с коварство. Беше безмилостен в избиването на враговете на клана, прочу се като воин, на когото никой не дръзваше да се противопостави, защото живееше само заради мъстта. Отчасти си върна доверието в очите на Мурад и скоро щеше да си върне мястото в Съвета, отказано му след смъртта на баща му, мястото отдясно на Мурад. Гневът му му беше послужил добре.
Никой извън неговия клан не знаеше, а и малцина в него разбираха как всеки ден гневът му се подклажда от това, че живее с жена, влюбена в спомен. Анлеа беше предана жена и позволяваше на Боваи насладите на брачното ложе, но не показваше никаква радост от това, че е с него. Търпеше ласките му и всеки път, щом страстта го накараше да я вземе, той напускаше ложето им с чувство на горчива болка, вместо на радост.
Много пъти я виждаше да се взира през прозореца на къщата им или кротко да се труди в градината и знаеше, че умът й отново се е върнал в миналото, в някоя нощ с друг, когото тя обичаше въпреки ужасната му измяна. Нямаше ги вече веселите й песни, смеха и усмивките й. Анлеа, най-красивата жена в клана на Гарвана, сега беше винаги тъжна. Усмивките й към него винаги бяха примесени със скръб — и тя никога не се смееше.
Голун най-добре разбираше тези неща, както и защо Боваи се бе превърнал в такъв неустрашим воин на бойното поле. Разбираше, че Боваи няма да може никога, никога да има жената, която обича, нищо че деляха дом и легло. И тази рана в сърцето и в душата му го терзаеше.
През годините Голун беше чул мълва, че новото елфско име на Морваи е Тинува; че е влизал в схватки по границата с други кланове. На три пъти Боваи беше зървал своя нявгашен брат, но така и не беше успявал да го доближи. Беше му ясно, че това за него ще е последната възможност да убие бившия си брат.
Голун развърза наметалото си и го метна на раменете на Боваи. Той му кимна благодарно. Забравил беше колко дълго е стоял тук в студа само по кожената си туника.
— Поне Кавала е мъртъв — промълви Боваи и Голун изсумтя. — Странно, през всичките тези години не можах да го убия. Той желаеше Анлеа не по-малко от мен и знам, че ако бях паднал в бой, щеше да я ухажва. Но омразата му към Тинува не отстъпваше на моята — винеше го за унищожаването на клана на Язовеца. Беше амбициозен и щеше да ме измести, ако решеше, но аз търпях завистта и омразата му. Ден не минаваше, без да пожелае да забие камата в сърцето ми.
— Смъртта му ни освободи от необходимостта да го убием и освен това ясно разкри присъствието на брат ти. Иронията е, че като премахна заклет противник, Тинува ти направи услуга.
— Да — отвърна Боваи и придърпа наметалото около раменете си.
— При форта, който завзехме, усетих присъствието му, но след всички тези години ми беше трудно да повярвам, че най-сетне ще се сложи край на всичко.
— Убиеш ли го, честта ти ще е възстановена — рече Голун. — С неопетнена чест на Великия съвет другото лято, никой няма да посмее да говори срещу името ти. Кой би могъл да отхвърли онзи, който е убил родния си брат, за да възстанови честта на фамилията?
Боваи кимна. Голун беше негов приятел, но беше и амбициозен. Знаеше добре към какво се стреми Боваи. Боваи го погледна и прошепна:
— Делекан. Той винаги използва предателството на брат ми срещу мен в Съвета.
— Много по-добре ще е, ако ти, вместо него, властваш над целия клан, ако Мурад падне. Смъртта на баща ти остави отворен пътя на амбициозния ти братовчед да спечели власт, след като беше редно ти да седнеш от дясната страна на Мурад.
Боваи го изгледа и за миг се зачуди дали в думите му няма прикрита обида. Ако я нямаше цялата трагедия, Морваи щеше да обедини Гарвана и Язовеца, тъкмо Морваи сега щеше да властва над двата клана и общата им сила щеше да го направи най-доверения пълководец на Мурад.