— Светът скоро ще се промени — каза Ларами развълнувано. — След време ще бъдем способни да вписваме информация в генетичния твърд диск на всеки човешки организъм и да използваме собствените си хормони, за да…
Вдигнах длан, за да го прекъсна.
— На какво е способен вирусът, който сте създали, в момента?
— В най-лошия случай ли? — попита Лорали.
— Не съм дошъл да си говорим за еднорози и цветенца.
— В най-лошия случай — отговори тя, като хвърли поглед към останалите, — може да бъде използван да внедри огромни количества безполезни данни в ДНК-то на хората — или да изреже части от собственото им ДНК.
— Значи… зомбита? — обади се пак Джей Си.
Айви направи физиономия.
— При нормални обстоятелства бих го нарекла „идиот“, но… Да, това ми звучи точно като зомбита.
„Само не пак“, помислих си.
— Мразя зомбита.
Инженерите ме изгледаха объркано.
— Зомбита ли? — попита Лорали.
— Натам отиват нещата, нали? — попитах. — Превърнали сте хората в зомбита по погрешка?
— Уау — възкликна Гарвас. — Това би било толкова по-готино от онова, което направихме в действителност.
Другите двама впериха поглед в него, но той сви рамене.
— Господин Лийдс — каза Ларами, като насочи отново вниманието си към мен. — Това не е научна фантастика. Отстраняването на части от нечие ДНК не превръща човека в зомби. Просто създава анормална клетка. Но такава, каквато, според изследванията ни, има склонност да се размножава неконтролируемо.
— Не зомбита — произнесох аз и усетих, че изстивам. — А рак. Създали сте вирус, който причинява рак.
Гарвас трепна.
— Може да се каже?
— Това беше нежелан ефект, който е напълно отстраним — каза Ларами, — и е опасен, само ако умишлено бъде злоупотребено с него. А защо му е на някого да прави такова нещо?
Всички го изгледахме.
— Хайде да го застреляме — обади се пръв Джей Си.
— Слава Богу — намеси се и Тобиас. — Не беше предлагал да застреляме някого от цял час, Джей Си. Бях започнал да се притеснявам.
— Не, слушайте какво — упорстваше Джей Си. — Ако застреляме господин Гениален-но-малоумен, ще преподадем на останалите изключително важен житейски урок. А именно, че трябва много да внимаваш да не се превърнеш в луд учен като от филмчетата заради собствената си тъпотия.
Въздъхнах, без да обръщам внимание на аспектите.
— Казахте, че вирусът е бил създаден от мъж на име Панос, нали така? Искам да говоря с него.
— Не можете — отговори Гарвас. — Той е… малко нещо мъртъв.
— Каква изненада — каза Тобиас, а Айви отрони въздишка и опря пръсти в слепоочията си.
— Какво? — обърнах се към нея аз.
— Йол спомена, че е замесен някакъв труп — обясни тя. — А тяхната фирма се занимава със съхранение на информация в човешки клетки, та…
Погледнах отново Гарвас.
— Носел го е в себе си, нали? Начина да бъде създаден вирусът? Съхранявал е информацията в собственото си тяло.
— Да — потвърди Гарвас. — И някой открадна трупа.
6.
— Сякаш се борят за наградата „Най-лоша охрана на годината“ — подметна Джей Си, докато вървяхме към офиса на Панос, починалия учен.
— Доколкото знаем — каза Лорали, — смъртта на Панос е била напълно естествена. Всички бяхме съкрушени от новината за падането му. Беше ни близък приятел. Но на никого не му мина през ум, че може да е нещо повече от нещастен случай на ски пистата.
— Да — обади се отново Джей Си, който вървеше пред другите двама аспекти, — защото да умре заради злополука учен, който се занимава със свръхопасен вирус, никак не е подозрително.
— Понякога, Джей Си, злополуките все пак се случват — възрази Тобиас. — Ако някой е искал да се добере до тайните му, не смятам, че да го убие и да открадне тялото му ще бъде предпочитаният му метод на действие.
— Сигурни ли сте, че е мъртъв? — попитах Гарвас, който вървеше от другата ми страна. — Може да се касае за измама. За някакъв опит за шпионаж, може би.
— Доста сигурни — отговори той. — Видях трупа. Вратовете на живите хора не се… ъ-ъ… извиват под такъв ъгъл.
— Ще трябва да съгласуваме информацията с втори източник — каза Джей Си. — Доклад на следователя от моргата, и снимки, ако има такива.
Кимнах разсеяно.
— Ако проследим събитията по възможно най-простия им ход на развитие — заговори Айви, — това звучи много логично. Панос умира. Някой открива, че в клетките му е скрита информация. И задигат тялото. Не казвам, че не е възможно да се е случило друго, но смятам, че твърденията им са правдоподобни.