От време на време поемам проект, който изисква повече усилия от обикновено, и се нуждая от вниманието на по-голям брой аспекти. Затова създадох Бялата стая. Голите стени, подът и таванът са боядисани в равномерен матовобял цвят; гладки, хладни повърхности без каквото и да било върху им освен лампите на тавана. В това звукоизолирано и спокойно помещение няма какво да ме разсейва — нищо, което да отклонява вниманието ми от дузините въображаеми хора, които тъкмо се стичаха през двойната врата.
Не избирам съзнателно как да изглеждат аспектите ми, но подсъзнанието ми явно обича разнообразието. Луа, самоанецът, беше едър, мускулест мъж с широка усмивка. Носеше здрави, свободни панталони и елек, отрупан с джобове — облекло, подходящо за човек, свикнал да оцелява в природата. Ми Уон, корейката, беше нашият хирург и лекар. Нгози, която се занимаваше с криминалистика, бе близо два метра висока цветнокожа жена, а Флип беше нисък, дебел и се уморяваше лесно.
Идваха все още и още, и още. Присъединили се бяха към мен постепенно, случай по случай, в зависимост от уменията, които ми се налагаше да усвоя — нова и нова информация, която трябваше да натъпча някак във вече пренаселения си с различни специализации мозък. Държаха се точно като истински хора и разговаряха непринудено на няколко различни езика. Одри изглеждаше леко дезориентирано — явно допреди малко бе спала. Клайв и Оуън се бяха облекли като за голф, а Клайв носеше и чанта със стикове на рамо. Сега разбирах, че Оуън най-после го е придумал да се захване с този спорт. Калиани, нагиздена в яркочервено копринено сари със златиста украса, подбели очи, когато Джей Си я нарече „Ахмед“ по стар обичай, но на него му личеше, че започва да се привързва към нея. Беше трудно да не се привържеш към Калиани.
— Господин Стив! — обърна се към мен тя. — Как мина срещата ви? Забавно, надявам се?
— Беше стъпка напред — отговорих аз и се огледах. — Виждала ли си Армандо?
— О! Господин Стив — възкликна дребничката индийка и ме хвана за ръката. — Някои от нас се опитаха да го склонят да слезе. Но отказа. Казва, че е в гладна стачка, докато не му бъде върнат престола.
Трепнах от неприятно чувство. Армандо се влошаваше. Застаналата наблизо Айви ме изгледа остро.
— Господин Стив — продължи Калиани, — трябваше да поканите и съпруга ми, Раул.
— Вече съм ти обяснявал това, Калиани — съпругът ти не е мой аспект.
— Но той може да ни бъде много полезен — възрази тя. — Нали е фотограф, а Армандо отказва да ни помага напоследък…
— Ще помисля по въпроса — казах аз и тя явно остана доволна от този отговор.
Калиани беше нова и все още не схващаше напълно как стоят нещата. Не можех да създавам аспекти по желание и, въпреки че много от тях ми споменаваха едно или друго за живота си — семействата си, приятелите и хобитата си, — никога не виждах каквото и да било от това. И по-добре. Да следя четиридесет и седем халюцинации беше достатъчно трудно само по себе си. Ако се налагаше да си представям и семействата им до трето коляно, можеше направо да полудея.
Тобиас прочисти гърло в опит да привлече вниманието на тълпата. Усилието му се оказа напразно пред бърборещата сбирка аспекти; присъствието на всички на едно и също място едновременно беше ново преживяване и за тях, и явно им доставяше удоволствие. Затова Джей Си извади пистолета си и стреля веднъж във въздуха.
Стаята мигом притихна, след което се изпълни със стонове и оплаквания, докато аспектите триеха ушите си с длани. Тобиас отстъпи встрани от тънката струйка прах, която се посипа от горе.
Изгледах Джей Си ядосано.
— Нали разбираш, че сега ще трябва да си представям дупка в тавана всеки път, когато идваме тук, умнико?
Джей Си сви леко рамене и прибра оръжието в кобура. Поне имаше благоприличието да си придаде засрамено изражение.
Тобиас ме потупа по ръката и ме успокои:
— Аз ще я поправя.
След това се обърна към вече утихналата тълпа:
— Бил е откраднат един труп. Наеха ни да го открием.
Айви си проправяше път между аспектите и им раздаваше листа хартия.
— Всички детайли са посочени тук — продължи Тобиас.
Въпреки че всички знаеха същото, каквото и аз, понякога беше по-добре за всички ни да имитираме стандартния процес за разпространяване на информация.
— Важно е да проумеете, че от задачата ни зависят животи. Може би — много — каза той. — Имаме нужда от план, и то — бързо. Захващайте се на работа.