— Но…
— Няма го — прекъснах я твърдо.
— Ама че странна птица си.
— Аз съм най-нормалният в тази стая.
— Технически погледнато — възрази тя, — ти си и най-лудият.
Игнорирах коментара ѝ и се наведох към таблото, за да разгледам бележките, които бе нахвърляла по някои други теми.
— Търсиш някаква система в нещата, които Панос е публикувал в интернет?
— Помислих си, че може да е скрил някакви послания в постовете си — обясни тя.
Кимнах. Докато се занимавах с графологичен анализ — и по този начин създадох Одри, — се бях отклонил леко към сферата на криптографията. Двете дисциплини често ставаха обект на проучванията на едни и същи научни кръгове, и някои от книгите, които прочетох, описваха начини за кодиране на съобщения с помощта на умишлени промени в ръкописа — като например пресичане на малката чертичка на някои седмици под различен ъгъл, за да бъде предадена тайно някаква информация.
Това означаваше, че Одри имаше някакъв опит и в областта на криптографията. Със сигурност повече от останалите от нас.
— Това би могло да ни бъде от полза — потупах аз с пръст по стъклото.
— Определено би било от по-голяма полза — отбеляза тя, — ако аз… тоест ти имаше някакви истински познания по криптография. Ще намериш ли време да прочетеш още няколко книги?
— Просто искаш да участваш в повече мисии — отвърнах и се изправих от мястото си.
— Шегуваш ли се? Хората стрелят по теб по време на тези мисии.
— Само от време на време.
— Достатъчно често. Не съм чак толкова свикнала с мисълта, че съм въображаема, че да ми е безразлично да те видя мъртъв. Ти си буквално целият ми свят, Стивски — каза тя и направи кратка пауза. — Въпреки че, ако трябва да бъда честна, винаги съм се питала какво би станало, ако вземеш доза LSD…
— Ще видя какво мога да направя по въпроса с криптографията — обещах. — Продължавай с анализа на постовете му във форумите. Не се занимавай повече с опити да проумееш химията.
Тя въздъхна, но започна да трие уравненията с ръкава си. Отдалечих се, извадих телефона си и потърсих книги на тема криптография. Ако продължах да се образовам по въпроса, щях ли да създам друг аспект? Или способностите щяха да се пренесат върху Одри, както тя предполагаше? Бих казал, че е вероятно по-скоро първото, но Одри беше един от най-добре развитите ми аспекти и често постигаше неща, които ме изненадваха.
Тобиас се присъедини към мен, докато разглеждах достъпните в момента електронни книги.
— Какво ново? — попитах го.
— Според всеобщото съгласие, технологията е приложима и заплахата е истинска — макар че Ми Уон иска да помисли малко повече върху ефектите от вкарването на допълнителни нишки ДНК в човешките мускули. Джей Си каза, че трябва да се уверим лично в твърдението, че „ИЗ“ е под карантина и че федералните служби наистина са се намесили. Това ще ни помогне да разберем доколко честен е бил с нас господин Чей.
— Добра идея. Как се казваше онази наша позната от Министерството на вътрешната сигурност?
— Елзи — припомни ми Тобиас. — Помогна ѝ да намери котката си.
Да, котката. Не всичките ми задачи са свързани с терористични групировки или спасението на света от опасност. Някои са доста по-прости и тривиални. Като намирането на телепортираща се котка, например.
— Обади ѝ се — помолих го разсеяно. — Виж дали ще потвърди онова, което Йол каза за властите.
Тобиас спря до мен.
— Да ѝ се обадя?
Вдигнах поглед от екрана и се изчервих.
— Извинявай. Разсеях се. Тъкмо говорих с Одри.
Понякога присъствието ѝ ме изваждаше от равновесие.
— А, скъпата ни Одри — отговори Тобиас. — Искрено смятам, че тя е вид компенсаторен механизъм на психиката ти — начин да поизпуснеш малко парата, един вид. Гениалните умове са склонни на странности. Самият Никола Тесла е изпитвал странна и напълно необоснована неприязън към перлите. Отпращал е всеки посетител, който е носел такива, и се говори, че…
Той продължи да разказва, а аз се отпуснах под успокояващата интонация на гласа му и избрах един том, посветен на криптографията за напреднали. В крайна сметка, Тобиас се върна на темата за откритията на аспектите.
— И с това стигаме до следващата стъпка, която трябва да предприемем. Предложението на Оуън ми изглежда най-подходящо, пък и Айви няма да може да направи пълен психологически анализ, ако не разберем повече за обекта. Препоръчително е да започнем с посещение на семейството му. А Нгози има нужда от още подробности от следователката, затова после може да отидем до моргата.