— Всичко в обратен ред — отговорих. — Сега е… Колко, три през нощта?
— Шест сутринта.
— Вече? — изненадах се аз.
Не се чувствах особено уморен. Началото на новата мисия и загадката, която трябваше да разплета, ме държаха нащрек.
— Е, и все пак. Предпочитам посещението ми в толкова ранен час да бъде в моргата, вместо при семейството на Панос. Лиза започва работа в… колко, седем часа?
— В осем.
Имах да убия малко време.
— Имаме ли заподозрени сред списъка корпорации вече?
— Джей Си има няколко идеи. Иска да говори с теб.
Намерих го облегнат до стената близо до Айви; не спираше да говори и да я разсейва. Хванах го за рамото и го дръпнах настрани.
— Тобиас каза, че имаш да ми кажеш нещо.
— Наемничката — рече той. — Зен Ригби.
— Да, и?
Нямаше как да е научил нещо ново за нея — знаеше само онова, което аз знаех, а този запас от информация вече го бяхме изчерпали.
— Замислих се, кльощав — отговори той. — И се запитах: защо се появи, когато беше отишъл на среща?
— Защото работодателите ѝ са били наясно, че Йол най-вероятно ще се обърне към мен.
— Да, но да започнат да те шпионират толкова рано? Трупът е у тях, нали?
— Така предполагаме.
— Не може да има друга причина да ти сложат опашка, освен за да следят дали няма да намериш ключа за шифъра. Нямало е защо да те наблюдават, преди Йол да пристигне. Така са се издали, без да искат, разбираш ли? Трябвало е да изчакат, докато те повикат от „ИЗ“.
Обмислих идеята за момент. Обичахме да се занасяме с Джей Си, но истината беше, че той бе от най-полезните ми аспекти. Много от тях прекарваха времето си в мечти посред бял ден и витиевати размишления. А Джей Си ме пазеше жив.
— Наистина звучи странно — съгласих се. — Но какво означава това?
— Означава, че не разполагаме с всички факти — обясни той. — Зен може да се е опитвала да ни сложи записващо устройство, например — надявала се е, че ще отидем в „ИЗ“ и така ще ѝ разкрием повече информация.
Изгледах го остро.
— Май е време за смяна на гардероба?
— Добро начало — съгласи се той. — Но има куп други причини, които биха могли да обяснят защо се появи така рано. Може би всъщност работи за трета фирма, която знае, че в „ИЗ“ има нещо гнило, но още не е сигурна какво. Може и въобще да няма нищо общо със случая.
— Но ти не вярваш да е последното.
— Така е — потвърди Джей Си. — Но действай внимателно, бива ли? Зен е опасна. Засичали сме се един-два пъти по време на мисии за секретните служби. Оставя след себе си диря от трупове — къде агенти, къде невинни хора, случили на неподходящото време и място.
Кимнах.
— Ще ти трябва и собствено оръжие — продължи той. — Разбираш, че ако се стигне до пряк сблъсък, няма да мога да я застрелям.
— Ще ти е неудобно, задето вече се познавате? — предоставих му аз удобно извинение.
Не обичах да му навирам в очите директно какво всъщност представлява — вместо това предпочитах да му измислям различни оправдания защо никога не можеше да влезе в контакт с хората, които срещахме, въпреки че ми беше бодигард.
Като изключим онзи път, в който беше направил именно това.
— Не — отвърна той. — Не мога да я застрелям, защото всъщност няма да съм там.
Сепнах се. Наистина ли току-що…?
— Джей Си, това е голяма крачка за теб — казах.
— О, не. Напълно ми е ясно. Онзи Арно, доста е умен.
— Арно? — огледах се аз из стаята в търсене на слабия, оплешивяващ французин — последното ни попълнение.
— Да — потвърди Джей Си и опря длан на рамото ми. — Виждаш ли, той има теория. Че ние не сме фигменти, или каквито там изчанчени термини си решил да използваш в момента. Каза… е, някакви сложни научни приказки бяха. Така или иначе, всичко означаваше, че със сигурност съм истински. Просто не съм тук.
— Така ли?
Не бях сигурен какво да мисля за това.
— Аха — отвърна Джей Си. — Трябва да го чуеш. Ей, кубе!
Арно посочи към себе си въпросително и забърза към нас, щом Джей Си му махна. Когато дребният французин пристигна, той го прегърна през рамото, сякаш бяха най-добри приятели — жест, който явно накара Арно да се почувства доста неудобно. Беше малко като да видиш котка, която се преструва на пръв другар на някоя мишка.
— Слушаме те — подкани Джей Си.
— Слушате какво? За какво става дума? — попита Арно със звучния си френски акцент — като масло, топящо се по препечената кожа на крехко пиле.
— Сещаш се — отговори Джей Си. — Онези неща, които ми разправи за нас?