Арно бутна очилата нагоре по носа си.
— Ами, хм, виждате ли, квантовата физика се занимава с различните видове възможности. Според една от теориите ѝ, измеренията са безкрайни и всичко, което може да се случи, се е случило. Логично може да се предположи, че ако това е така, то всеки от нас, аспектите, е съществувал в някое измерение или възможен ход на събитията като истински човек. Любопитна мисъл, не смяташ ли, Етиен?
— Интересно, наистина — съгласих се. — И…
— Значи съм истински — вметна Джей Си. — Умникът току-що каза така.
— Не, не — възпротиви се Арно. — По-скоро изтъкнах вероятността на някакво друго място и в някакво друго време да съществува човек, който съответства на…
Джей Си го избута настрани, прехвърли ръка през рамената ми и ме обърна встрани от него.
— Всичко ми е ясно, кльощав. Ние сме от друго място, нали разбираш? А когато имаш нужда от помощ, ти протягаш ръка и ни докарваш тук. Като някакъв магьосник на физиката.
— Магьосник… на физиката?
— Мда. А аз не съм Тюлен. Трябва просто да го приема — каза той и замълча за момент. — Аз съм междупространствен времеви рейнджър.
Вдигнах поглед към него, готов да се разсмея.
Но той явно говореше напълно сериозно.
— Джей Си. Това е не по-малко нелепо от теорията на Оуън с призраците.
— Изобщо не е — заинати се той. — Спомни си за мисията в Йерусалим. Какво стана накрая?
Поколебах се. Бях обграден, ръцете ми трепереха и държах пистолет, който едва знаех как да използвам. Тогава Джей Си ме беше хванал за ръката и я беше насочил в поредица от движения така, че да обезвредя враговете до последния.
— Уча се бързо — казах. — Физика, математика, езици… Трябва само да прекарам известно време в четене, и вече съм специалист — чрез някой аспект. Може би със стрелбата е същото. Научих повече за нея, упражнявах се малко на стрелбището, и станах достатъчно добър. Но това е способност, която се използва по различен начин — нали не можеш да ми помогнеш с обяснения, — затова си представих, че ме насочваш наистина. Не е кой знае колко различно от онова, което Калиани прави, когато ме напътства по време на разговор на друг език.
— Доста измислено звучи — възрази Джей Си. — Защо не е ставало така с нито едно от другите умения, които си усвоил?
Не знаех.
— Времеви рейнджър съм си — настоя той отново.
— Ако това беше вярно — а не е, — не те ли ядосва мисълта, че те откъсвам от другия ти живот и принуждавам квантовия ти призрак да стои тук?
— Не — сви рамене Джей Си. — Такава ми е работата. Това е задачата, с която доброволно се нагърбва всеки времеви рейнджър. Трябва да защитаваме вселената, а засега това означава да защитавам теб, доколкото успея.
— О, за Бога…
— Ей — прекъсна ме той. — Нали бързаше? Трябва да тръгваш вече.
— Не можем да направим кой знае какво толкова рано през нощта — отговорих, но му позволих да отклони разговора от темата. После махнах на Тобиас да дойде. — Тобиас, наглеждай останалите да продължат да работят. Отивам да се изкъпя и да почета малко. След това поемаме по задачи.
— Разбрано — отзова се Тобиас. — А кои ще бъдем, по-точно?
— Стандартният екип. Ти, Айви, Джей Си и… — огледах помещението. — Ще видим кой друг.
Тобиас ме изгледа с любопитство.
— Бъдете готови за тръгване от гаража в седем и половина.
9.
Конвертирах книгата за криптография в аудиофайл, увеличих звука и забързах скоростта пет пъти. Дългият душ ми подейства успокояващо. Не тормозех ума си с проблема — само учех.
Когато влязох в спалнята си, все още по хавлия, установих, че Уилсън вече ми е приготвил закуска — включително голяма чаша лимонада. Изпратих му съобщение и го помолих да накара шофьора да приготви джипа — беше доста по-дискретен от лимузината — за тръгване в седем и половина.
Довърших книгата, докато се хранех, след което се обадих на Елзи, познатата ми в Министерство на вътрешната сигурност. За съжаление, я събудих, но все пак се съгласи да проучи въпроса. После се обадих на следователката — включи се гласовата поща, но все пак ѝ оставих съобщение, — и тъкмо когато затворих, получих съобщение от Елзи. „ИЗ“ наистина беше поставена под карантина — от Центъра за контрол и превенция на заболяванията провеждаха изследвания, ФБР също се бяха намесили.
Малко по-късно влязох в гаража, облечен и поне малко освежен, тъкмо навреме за тръгване. Вътре заварих Уилсън — очилат, оплешивяващ и с квадратно лице, — който тъкмо махаше някаква прашинка от шофьорската шапка. После си я сложи.