— Момент — спрях го. — Томас не е ли на смяна тази сутрин?
— За съжаление, той няма да дойде на работа днес. Или изобщо, както заяви в съобщението си тази сутрин.
— О, не. Какво се е случило?
— Не си ли спомняте как му обяснихте, че сте сатанист, сър?
— Два процента сатанист — поправих го аз. — А и Хавие е доста прогресивен като за поклонник на дявола. Никога не ме е карал да принасям в жертва друго, освен въображаеми кокошки.
— Да. Е…
Въздъхнах. Поредният напуснал член на прислугата.
— Можем да повикаме някой шофьор само за днес. Снощи те освободих доста късно. Няма нужда да започваш работа толкова рано.
— Нямам нищо против — успокои ме Уилсън. — Някой трябва да следи да се пазите, сър. Спахте ли изобщо?
— Ами…
— Разбирам. А вечеряхте ли снощи, преди да се появите в таблоидите?
— Вече надушиха историята, така ли?
— В днешния брой на „Свят“, както и на сайта на „Коментараджийницата“ тази сутрин — придружена от експозе от самата госпожица Бианка. Значи сте пропуснал вечерята, както и обяда вчера — нали не искахте да си разваляте апетита за вечерята.
По-скоро не исках да повърна от нерви преди срещата.
— Нищо чудно, че закуската ми се услади така, тогава — отбелязах аз и протегнах ръка към дръжката на врата на джипа.
Уилсън опря длан на рамото ми.
— Не се вдълбочавайте толкова в спасяването на света, сър, че да забравите да се грижите за самия себе си — каза той и ме потупа по ръката, след което се качи на шофьорското място.
Вътре ме чакаше целият екип — всички, освен Одри, която нахлу в гаража, облечена в пуловер и с шал. След като изчетох книгата, не се беше появил нов аспект; знанието се бе прехвърлило върху Одри, както бе очаквала тя самата. Радвах се — всеки нов аспект означаваше допълнително напрежение, и предпочитах старите да учат новите неща. Но участието ѝ в мисиите често се оказваше своего рода предизвикателство.
— Одри — обърнах се към нея аз и ѝ отворих вратата. — Вече наближава юни. Шал?
— Е — усмихна се тя закачливо, — каква полза има да си въображаем, ако не можеш да игнорираш времето?
След което заметна шала над едното си рамо с театрално движение и се качи в колата, като сръга Джей Си с лакът пътем.
— Ако те застрелям, жено — изръмжа той към нея, — ще боли. Куршумите ми засягат и междупространствените феномени.
— А моите могат да завиват зад ъгъла — отвърна тя. — И от тях никнат цветя.
Накрая се настани между Айви и Тобиас, без да си слага колана. Интересен проект се очертаваше.
Излязохме на улицата. Вече беше сутрин, слънцето грееше ярко в небето, а задръстванията започваха да утежняват трафика значително. Седях, загледан през прозореца и унесен в мисли, докато не забелязах, че Джей Си рови в чантата на Айви.
— Ъ-ъ… — обадих се.
— Не се обръщай — каза Джей Си и отблъсна ръката на Айви, когато тя се опита да си вземе чантата.
Извади джобното ѝ огледалце и го вдигна, за да погледне с него над рамото си, през задния прозорец, без да се показва в профил.
— Да — заяви той. — Вероятно ни следят.
— Вероятно? — попита Айви.
— Трудно е да се каже със сигурност — обясни той и обърна огледалцето леко. — Колата няма номер отпред.
— Мислиш ли, че е тя? — попитах. — Наемничката?
— Пак повтарям — няма как да се каже със сигурност.
— А може и да има как — намеси се Одри и потупа с пръст по челото си, сякаш да напомни за многото нови знания вътре. — Искаш ли да опитаме един хак, Стивски?
— Хак ли? — попита Айви. — За мисията?
— Не, за една видеоигра — подбели очи Одри. — Ето. Ще ти напиша какво да правиш.
Проследих с любопитство как надраска списък инструкции и ми ги подаде. Хартията беше въображаема — не че ѝ личеше. Взех листчето и хвърлих поглед на написаното. После се обърнах към Одри.
— Довери ми се — успокои ме тя.
— Прочетох ти само една книга.
— Беше достатъчно.
Вгледах се в нея за секунда, след което свих рамене и извадих телефона си. Струваше си да опитам. Набрах телефона на „Ф.И.Г.“, ресторанта, в който бях вечерял — е, или поне си бях поръчал храна — снощи. За щастие, сутрешната смяна вече беше на работа.
— Ало? — вдигна непознат глас.
Последвах указанията на Одри.
— Да, здравейте. Съпругата ми вечеря при вас снощи, но възникна спешен случай и ѝ се наложи да си тръгне, преди да приключи с храната си. В бързината даже е платила с кредитната си карта от работа, вместо с тази за лични разходи. Питах се дали ще е възможно да разменим картите.