— Добре — отговори жената на телефона. — Как се казва?
— Каръл Уестминстър — използвах аз псевдонима, под който Зен бе направила резервацията си.
Минаха няколко минути. Надявах се фактурите от снощи да са им под ръка. И наистина, след известно шумолене от другата страна на линията, жената заговори пак:
— Добре. Кой е издателят на другата карта?
— Коя е използвала снощи?
— Карта на „КийТръст“ — отговори тя, вече подозрително. — Номерът завършва на 3409.
— О! — възкликнах аз. — Значи все пак е използвала правилната карта. Благодаря за помощта.
— Няма проблеми — каза тя с лека нотка на досада и затвори.
Записах цифрите в джобното си тефтерче.
— На това ли му викаш „хак“? — обади се Джей Си. — Каква полза от цялата работа?
— Почакай и ще видиш — заяви Одри.
Вече набирах телефона на банковия отдел, който се занимаваше с борба с измамите с кредитни карти. Джипът продължи по магистралата на юг, докато аз седях, заслушан в мелодията, която от време на време ме информираше, че трябва да изчакам. До мен Джей Си продължаваше да следи предполагаемата ни опашка с огледалцето на Айви. Кимна ми. Бяха ни последвали на магистралата.
Когато най-после си проправих път през менютата, цифрите за набиране и предупрежденията, че обаждането може да бъде записано с цел подобряване на услугата, ме посрещна приветлив мъжки глас с южняшки акцент.
— С какво мога да ви бъда полезен?
— Искам да докладвам за изчезнала кредитна карта — отговорих. — Чантата на съпругата ми беше открадната от къщата ни снощи.
— Разбирам. На чие име е картата?
— Каръл Уестминстър.
— А какъв е номерът на картата?
— Нямам го — постарах се аз да придам раздразнение на гласа си. — Не чухте ли какво казах? Открадната е!
— Господине, трябва само да проверите в интернет…
— Опитах се! Всичко, което виждам, са последните четири цифри.
— Трябва да…
— Може би харчат парите ми точно в този момент — прекъснах го. — Защо губим време?
— Имате защита срещу измами, господине.
— Да, да, съжалявам. Просто се притеснявам. Не сте виновен вие. Не знам какво да направя… Можете да ми помогнете, нали? Моля ви!
Мъжът издиша, сякаш промяната в тона ми му бе дала да разбере, че току-що е избегнал доста неприятен развой на събитията.
— Кажете ми последните четири цифри, тогава — каза той, вече по-успокоено.
— Тук пише 3409.
— Да видим сега… Знаете ли ПИН-кода, господин Уестминстър?
— Ъ-ъ…
— ЕГН?
— 805-31-3719 — отговорих аз уверено.
Последва пауза.
— Това не отговаря на вписаните данни, господине.
— Но това е ЕГН-то ми.
— ЕГН-то тук вероятно е на жена ви.
— Какво значение има това?
— Не мога да направя нищо от ваше име, преди да се уверя, че имате правомощията за това — отговори мъжът със спокойния, търпелив глас на човек, свикнал да говори по цял ден с хора, които заслужават да бъдат удушени.
— Сигурен ли сте? — попитах.
— Да, господине. Съжалявам.
— Е, предполагам, че ще трябва да ѝ се обадите, тогава. В момента е на работа и нямам ЕГН-то ѝ записано.
— Да, може да направим така — отговори мъжът. — Мога ли да я потърся на номера, който е вписала в документите?
— Кой е той? — попитах. — Мисля, че си взе мобилния.
— 555-626-9013.
— Ще му се не види — отвърнах аз и побързах да запиша номера. — Това е номерът на откраднатия телефон. Ще трябва да ѝ се обадя на работа и да я накарам да ви звънне оттам.
— Много добре. Това ли беше всичко, господине?
— Да. Благодаря ви.
Затворих, след което завъртях тефтерчето така, че останалите да видят номера.
— Телефонът на наемничката.
— Супер — отговори Джей Си. — Вече можеш да я поканиш на среща.
Обърнах тефтерчето към себе си и погледнах записаното.
— Знаеш ли, беше направо изумително колко лесно стана всичко.
— Правило номер едно на дешифрирането — отговори Одри. — Ако няма нужда да разгадаваш шифъра, не го прави. Самите хора обикновено са много по-лесни за разгадаване, от мерките за сигурност, които използват.
— Та какво ще правим с това? — попитах.
— Първо искам да си свалиш едно приложение на телефона — каза тя. — Джей Си, за коя от трите конкурентни компании е най-вероятно да работи жена?
— „Екселтек“ — отвърна той на секундата. — Те са най-отчаяната от трите. Финансират ги от години, а не са постигнали никакъв забележим напредък, инвеститорите им дишат във врата, пък и имат история на не особено почтени практики и шпионаж. Ставали са обект на три разследвания досега, но така и не са намерили преки улики.