— Точно такива сме — потвърди Одри. — Стивски, кажи му, че сме точно такива.
Когато не го направих, тя сръга Тобиас, в чийто скут продължаваше да седи.
— Кажи му, дядка.
— Стивън — обади се Тобиас с известно неудобство. — Този младеж изглежда доста искрен.
— Говори честно — потвърди Айви, загледана внимателно в Дион. — Поне доколкото мога да разбера.
— Успокой го — каза Тобиас. — Погледни само бедния момък. Изглежда така, сякаш още очаква да го застреляш.
Дион действително седеше, стиснал здраво ръце, с наведени очи, и продължаваше да трепери.
Подех с по-мек тон:
— Не ме наеха да дешифрирам данните. „ИЗ“ разполагат с предостатъчно копия от информацията. Задачата ми е да открия трупа.
Дион вдигна поглед.
— Точно така — продължих аз, — не са го откраднали от „ИЗ“. Те искаха просто да бъде кремиран.
— Не мисля, че ти вярва, Стив — предупреди ме Айви.
— Виж — казах аз на Дион, — не ме вълнува какво ще стане с „ИЗ“. Искам само да се уверя, че знаем в чии ръце е информацията от тялото, разбираш ли? И засега ще те помоля да изчакаш тук.
— Защо…
— Защото не знам какво да правя с теб — отвърнах и погледнах към Уилсън, който кимна в знак на съгласие, че ще го наглежда. — Мини между предните седалки и седни до шофьора. Когато се върна, ще си поговорим доста по-подробно за всичко това. Сега обаче ще трябва да се разбера с една много кисела следователка.
12.
Градската следователка за смъртни случаи работеше в малък офис, вмирисан на стерилизиращ препарат, зад градската морга, която на свой ред представляваше групичка помещения в един по-голям медицински комплекс. Формално погледнато, Лиза предпочиташе да се нарича „медицински екзаминатор“, и винаги изглеждаше изненадващо заета като за човек, който прекарваше цялото си време пред една или друга игра на компютъра.
Точно в осем часа прекрачих в лобито на медицинския комплекс под втренчения поглед на пазача — който беше прекалено едър за тесния пулт, зад който се налагаше да работи, — и почуках учтиво на вратата на офиса. Секретарят на Лиза — чието име забравих, — отвори вратата, без да крие неохотата си.
— Очаква ви — каза младият мъж. — Но не бих казал, че е особено въодушевена.
— Страхотно. Благодаря…
— Джон — помогна ми Тобиас.
— … Джон.
Секретарят кимна, върна се на бюрото си и започна да прелиства някакви документи. Минах по късия коридор, който водеше до един доста приятен офис — с внушителни на вид дипломи в рамки на стената и тем подобни. Успях да мярна отражението на Фейсбук страница в стъклото на едната рамка, преди Лиза да изключи таблета си и да ме погледне.
— Заета съм, Лийдс — поздрави ме тя.
Лиза беше жена в края на петдесетте си години, облякла бяла престилка върху дънки и розова блуза. Освен това беше достатъчно висока, вече да ѝ е писнало от въпроса „Играла ли си баскетбол в училище?“ За щастие, повечето ѝ клиенти бяха мъртви — това изглежда беше единственият тип човек, който не я дразнеше.
— Няма да ти отнема много време — отговорих, като се облегнах на рамката на вратата и скръстих ръце, донякъде за да препреча пътя на изпълнения с обожание взор на Тобиас.
Така и не разбрах какво успява да види в тази жена.
— Не съм длъжна да ти помагам с нищо — отговори тя и демонстративно се обърна към екрана на компютъра си, сякаш се връщаше към купищата си важна работа. — Не участваш в официално разследване. Според последното, което чух, е взето решение да не бъдеш включван повече в тях.
Каза последното малко прекалено триумфално. Айви и Джей Си се спогледаха. Напоследък властите… не изпитваха особено топли чувства към нас.
— Един от труповете ви е изчезнал — казах аз. — Никой ли не се безпокои от този факт?
— Не е мой проблем — отвърна тя. — Моята работа е свършена. Смъртта е обявена, самоличността е потвърдена, от аутопсия няма нужда. В моргата са допуснали грешка. Е, по този въпрос можеш да говориш с тях.
Никакъв шанс. Нямаше да ме пуснат — не бяха упълномощени. Но Лиза беше; независимо от твърденията ѝ, това ѝ влизаше в работата.
— А от полицията не се тревожат, че е имало пробив в охраната? — попитах. — Сержант Грейвс не е разпитвал какво се е случило? Не се е чудил как сте допуснали такъв огромен гаф?
Лиза се поколеба.
— Аха — обади се Айви. — Добро предположение, Стив. Натисни още малко в тази посока.