Какво да кажа за Нгози? Беше от Нигерия, имаше тъмнокафява кожа и беше завършила Оксфорд. Освен това се боеше до смърт от микроби — дотолкова, че когато Калиани протегна телефона към нея, видимо се отдръпна. Поклати глава и индийката се видя принудена да продължи да държи телефона вместо нея.
— Какво става? — попита Нгози с острия си, ясен нигерийски акцент.
— Разследваме местопрестъпление — отговорих.
— Ще дойдете да ме вземете ли?
— Ами обмисляхме да… — поколебах се и се обърнах към Джей Си. — Не знам дали ще стане. Никога досега не сме правили такова нещо.
— Но си заслужава да опитаме, нали?
Погледнах към Айви, която изглеждаше скептично настроена, но Тобиас сви рамене.
— Как би могло да навреди? И без това обикновено е трудно да накараш Нгози да се поразходи извън къщата.
— Чух те — обади се Нгози. — И не е трудно. Просто искам да се подготвя както трябва предварително.
— Аха — обади се Джей Си, — със защитен костюм.
— О, хайде, моля ви се — подбели очи Нгози. — Само защото обичам да ми е чисто.
— Чисто? — попитах я аз.
— Много чисто. Знаеш ли какви отрови се натрупват във въздуха с всеки изминал ден от всички тези коли и фабрики? Къде мислиш, че отива всичко това? Не се ли питаш откъде идва гадната черна прах по дланта ти, след като се облегнеш на страничния парапет на стълбите към подлеза на метрото? И помисли само за всичките хора. Кашлят в ръце, бършат сополивите си носове, пипат всички и всичко, и…
— Схванахме, Нгози — прекъснах я аз.
Хвърлих поглед към Тобиас, който кимна окуражително. Джей Си беше прав — телефоните можеха да се окажат ценен ресурс за аспектите ми. Взех апарата от ръката му. На лицето на Лиза, която беше застанала наблизо, се бе изписало сякаш първото истинско чувство, което бе демонстрирала от началото на срещата ни: искрен, дълбок интерес. Може и да не беше психолог, но лекарите от всички специалности намираха… особеностите ми за непреодолимо интригуващи.
Нямах нищо против. Особено ако това я разсейваше от мисълта колко време ми остава — ако изобщо ми оставаше — от условието ѝ за петнайсетте минути.
— Ще опитаме да го направим по телефона — заговорих на Нгози. — В момента сме в хладилната зала. Трупът със сигурност е бил тук вечерта, но на сутринта вече го е нямало. Камерите в коридора не са заснели нищо подозрително.
Обърнах се към Лиза за потвърждение, тя кимна и аз продължих:
— В тази стая няма камера, но като цяло охраната на сградата е доста строга. Как, тогава, са успели да изнесат тялото?
Нгози се наведе напред — не взе телефона от ръката на Калиани, но се вгледа в екрана с любопитство.
— Покажи ми всичко.
Започнах да вървя бавно из помещението с вдигнат телефон и ясното съзнание, че от гледна точка на Лиза в ръката ми няма нищо. Нгози си тананикаше нещо. Популярна мелодия от някой филм; не бях сигурен кой.
— И така — заговори тя, след като обикалях стаята няколко минути. — Значи сте сигурни, че тялото е изчезнало?
— Естествено, че е изчезнало — отвърнах и насочих камерата към все още отвореното чекмедже за трупове.
— Е, ще ми е трудно да приложа похватите на традиционната криминалистика тук. Но въпросът, който първо трябва да си зададем, е дали изобщо е необходимо. Ще се изненадаш колко често се случва да докладват, че нещо е откраднато, а после да се окаже, че е било загубено — или скрито — някъде близо до мястото на предполагаемата кражба. Ако наистина би било толкова трудно тялото да бъде изнесено от помещението, може би изобщо не е било изнасяно.
Погледнах към останалите чекмеджета. След това оставих телефона с въздишка и започнах да ги отварям едно по едно. След няколко минути Лиза се приближи и започна да ми помага.
— Този вече го проверихме — напомни за поредното чекмедже, но не ме спря да погледна още веднъж.
Само три от останалите чекмеджета бяха заети. Проверихме труповете в тях внимателно. Панос не беше сред тях.
След това отворих всички шкафове, полици и дори обикновени чекмеджета в стаята. Процедурата бе доста дълга и, за мое щастие, безрезултатна. Да открия няколко чувала, пълни с лакти или тем подобни, нямаше да бъде особено приятно.
Изтупах ръце и погледнах към екрана на телефона. Калиани се беше присъединила към Нгози на леглото и двете тъкмо се бяха заговорили как наистина трябва да спра да работя толкова много и да се задомя с някое приятно момиче. И, за предпочитане, нормално такова.
— Какво следва? — попитах.