Това, обаче, не означаваше, че се радвам да го видя.
— Какво правиш тук? — изсъсках.
— Следя за наемни убийци — обясни Джей Си.
— На среща съм!
— Което означава, че си разсеян — заяви той. — Което те прави лесна мишена.
— Казах ти да си останеш у дома!
— Да, знам. Наемните убийци сигурно също са го разбрали. Затова трябваше да дойда — обясни той и ме сръга с лакът, който може и да беше въображаем, но усетих като съвсем истински. — Доста засукана дама, кльощав. Добра работа!
— Половината е от пластмаса — сухо отбеляза Айви.
— Същото се отнася и за колата ми — каза Джей Си. — И все пак изглежда страхотно.
Ухили се на Айви, след което се наведе към мен.
— Дали случайно не би могъл… — започна той и кимна към Айви, след което вдигна ръце към гърдите си, сякаш хваща нещо.
— Джей Си — обади се тя с леден тон. — Да не би да помоли Стив да си ме представи с по-голям бюст току-що?
Джей Си сви рамене.
— Ти — продължи тя — си най-отвратителното нищожество на планетата. Наистина. Направо имаш повод за гордост. Никой не е успявал да измисли нещо по-гнусно досега — ама никога.
Двамата имаха връзка, която ту изтляваше, ту пламваше отново. Явно в момента отново бяха в период на взаимна враждебност. Не знаех какво да мисля по въпроса — за пръв път ми се случваше двама от аспектите ми да развият романтични чувства един към друг.
Любопитен беше и фактът, че Джей Си беше напълно неспособен да уточни с думи желанието си да си представя Айви с различно тяло. Не обичаше да говори направо за факта, че е халюцинация. Ставаше му неприятно.
Сега той обхождаше помещението с поглед. Въпреки явните си недостатъци, Джей Си беше бдителен и много го биваше като телохранител. Правеха му впечатление неща, които аз не забелязвах. Може би беше хубаво, че е решил да се присъедини към нас.
— Какво? — попитах го. — Нещо не е наред ли?
— Просто го гони параноята — заяви Айви. — Помниш ли как реши, че пощальонът е терорист?
Джей Си спря да се оглежда и насочи вниманието си върху жената, седнала на три маси от нас. Бе тъмнокожа, носеше хубав костюм с панталон и се обърна към прозореца в мига, в който я забелязах. Навън обаче беше тъмно, а стъклото бе обърнато така, че отразяваше нашата част от салона. Може би продължаваше да ни наблюдава.
— Отивам да проверя — съобщи Джей Си и се отдалечи от масата ни.
— Стивън… — обади се Тобиас.
Обърнах се обратно към масата и видях как Силвия ме е зяпнала с широко отворени очи, хванала вилицата с отпуснати пръсти, сякаш беше забравила за нея.
Насилих се да се засмея.
— Извинявай! Разсеях се за момент.
— От какво?
— Нищо. Тъкмо казваше нещо за майка си…
— Какво те разсея?
— Един от аспектите — отговорих неохотно.
— От халюцинациите, искаш да кажеш.
— Да. Оставих го у дома. Дошъл е по собствено желание.
Силвия се втренчи неподвижно в чинията си.
— Много интересно. Разкажи ми повече.
Отново се опитваше да бъде любезна. Наведох се напред.
— Не е това, което си мислиш, Силвия. Аспектите ми са просто части от мен — като съдове, в които съхранявам знания за различни неща. Като… спомени, които се разхождат наоколо.
— Не ти се връзва — отбеляза Айви. — Дишането ѝ е учестено, стиснала е пръсти… Стив, тя знае за теб повече, отколкото смяташ. Не се държи, сякаш е шокирана, а сякаш са я пратили на среща с Джак Изкормвача и сега се опитва да не се паникьосва.
Кимнах.
— Няма защо да се безпокоиш — не бях ли казал това вече? — Всеки от аспектите ми ми помага по някакъв начин. Те…
— Ами онзи, който тъкмо пристигна? — попита Силвия, като вдигна глава и ме погледна в очите. — Онзи, който дойде, въпреки че не го очакваше?
— Излъжи — посъветва ме Тобиас.
— Излъжи — присъедини се и Айви. — Кажи, че е балерина или нещо подобно.
— Джей Си — казах аз вместо това, — е бивш Военноморски тюлен. Помага ми с тези неща.
— С кои неща?
— С охраната ми. Грижи се за безопасността ми в ситуации, в които е възможно да съм изложен на опасност.
— Заповядва ли ти да убиваш хора?
— Никога. Е, добре де, понякога… Но обикновено се шегува.
Айви изстена.
Силвия се изправи.
— Извини ме. Трябва да отида да се освежа.
— Разбира се.
Тя взе шала и чантата си и си тръгна.
— Ще се върне ли? — попитах Айви.
— Шегуваш ли се? Току-що ѝ обясни, че някакъв невидим мъж, който те подстрекава да убиваш хора, се е присъединил към нас против твоето желание.