— Дион — казах после, без да спирам да следя записите. — Семейството ти религиозно ли е?
— Майка ми — да — отговори той от предната седалка. — Аз съм атеист.
Каза го с нотка на инатливост, сякаш е трябвало да защитава тази позиция доста пъти досега.
— А Панос?
— Атеист — отговори момчето. — Но мама отказа да го приеме, естествено.
— Кой е семейният ви свещеник?
— Отец Франгос. Защо?
— Защото мисля, че някой се е престорил на него снощи, когато е отишъл при тленните останки на брат ти. Другият вариант е самият отец Франгос да е замесен в кражбата на трупа.
Дион изпръхтя подигравателно.
— Той е около стогодишен. И е толкова набожен, че когато мама му разказа, че съм се метнал на брат ми, се подложи на трийсет и шест часа глад и молитва за спасението на душата ми. Трийсет и шест часа. Мисля, че самата мисъл да наруши умишлено някоя от Божите заповеди би го убила на място.
Хлапето явно бе превъзмогнало страха си от мен. Добре.
— Питай го какво е мислел за брат си — обади се Айви иззад мен.
— Явно го е харесвал — изсумтя Джей Си.
— Наистина ли? — попита Айви. — Стигна до това заключение съвсем сам, а? Стив, трябва да чуем някое мнение за Панос, което не идва от Йол или хората му. Накарай го да се разприказва, моля те.
— Брат ти — обърнах се аз към Дион. — Май никак не ти харесва компанията, за която е работел.
— Преди ставаше — отвърна Дион. — Преди и те да станат като големите корпорации. Тогава започнаха лъжите, изнудването. Парите станаха по-важни от всичко.
— За разлика от останалите работни места — изкоментира Одри, — където на никого не му пука за парите.
— Брат ти не е напуснал — продължих аз, като подминах забележката ѝ. — Явно не е бил чак толкова съкрушен от промените в „ИЗ“. Предполагам, че е искал да се облажи малко и той.
Дион се завъртя назад на седалката и ме фиксира с поглед, който би могъл да опържи яйце.
— На Панос не му дремеше за парите. Остана само заради ресурсите, с които разполагаха.
— Значи… се е нуждаел от оборудването на „ИЗ“ — констатирах. — И, по подразбиране от това, от парите им.
— Е, парите не бяха целта му. Брат ми щеше да постигне велики неща. Да излекува болестите завинаги. Правеше неща, за които не знаеха дори останалите — предатели такива. И…
Дион млъкна рязко, обърна се обратно напред и отказа да говори повече, независимо от по-нататъшните ми подпитвания.
Погледнах към Айви.
— Обожание, граничещо с идолопоклонничество — отбеляза тя. — Подозирам, че ако се поотпусне достатъчно да го сподели, ще се окаже, че планира да учи биология и да следва стъпките на брат си. Философията, маниерите… Можем да научим много за Панос, като го наблюдаваме.
— И така — намеси се Джей Си, — това, което ми казваш, е, че Панос е бил едно досадно, малко коп…
— Независимо от това — прекъсна го Айви, — ако Дион е прав и Панос наистина е работел по проекти, за които не са знаели дори Гарвас и останалите, това може да се окаже тайната, която Йол търси.
Кимнах.
— Стивън — обади се Тобиас и посочи екрана на лаптопа. — Трябва да видиш това.
Наведох се по-близо към него, след което върнах записа. Тобиас, Одри и Джей Си се скупчиха наоколо, без да обръщат внимание на острите забележки на Айви за липсата им на колани. На малкия екран, където записът вече вървеше с нормална скорост, се виждаше как някой излиза от тоалетната на медицинския комплекс.
Чистачката. Теглеше голяма кофа за боклук на колела след себе си към входа на офисния комплекс на Лиза. След секунда отвори вратата и влезе.
— На никого ли не му пука за предохранителните мерки вече? — възкликна Джей Си, като посочи към екрана. — Вижте само пазача! Дори не се обърна към нея.
Натиснах „пауза“. Камерата бе насочена така, че не можех да разгледам жената добре, колкото и да превъртах назад и да спирах кадъра.
— По-скоро дребна на ръст — отбеляза Тобиас. — С тъмна коса. Не мога да различа друго. Някой от вас?
Джей Си и Одри поклатиха глава. Натиснах „пауза“ още веднъж, този път така, че да се вижда пазачът. Не беше онзи, с когото бях разговарял, а друг, по-дребен. Седеше на пулта и четеше някакъв роман джобен формат. Върнах записа, за да видя откъде е влязла чистачката, но трябва да беше минала през някоя от задните врати. Все пак забелязах как пазачът натиска някакво копче — вероятно за да отвори задния вход на някого, който бе натиснал звънеца.
Пуснахме отново на забързан кадър и проследихме как жената излиза от офисите и започва да минава през всяка стая по коридора. Която и да беше, умееше да работи систематично. Почисти останалите офиси бързо, след което изчезна нататък по коридора с голямата кофа.