— В кофата за боклук почти със сигурност би могъл да се побере труп — каза Джей Си. — Нали пазачът уж каза, че никой не е влизал в онези стаи?!
— Чистачките обикновено се считат за „никой“ — отбеляза Тобиас. — А и вратата на самата морга е била заключена. Лиза спомена, че дори пазачът не би могъл да влезе, значи можем да предположим, че чистачките също не могат — или поне не и без надзор.
— Има ли записи и от други нощи? — попита Одри.
— Добър въпрос — казах аз, потърсих и открих записите от предишните две. Изгледахме ги и открихме, че по приблизително едно и също време всяка вечер, една чистачка влиза и прави горе-долу същото. Но кофата за боклук, която носеха, беше по-малка, а чистачката явно беше друга. Жена, да, и с подобно телосложение — но с по-светла коса.
— И така — заяви Одри, — първо са пратили фалшив свещеник, а после — фалшива чистачка.
— Което би трябвало да им е било невъзможно — каза Джей Си. — Охранителният протокол би трябвало да не допуска такива неща.
— Какъв охранителен протокол? — попита Одри. — Това не е сграда с висока степен на сигурност, Джей Си. Минават година след година без нито едно произшествие — естествено, че хората ще се отпуснат и ще станат по-небрежни. Освен това, онези, които стоят зад тази кражба, си разбират от работата. Фалшива лична карта, проучване на часовете, в които чистачката идва и си отива. Униформата е същата. Дори са почистили всички офиси, за да не заподозрат останалите нещо.
Изгледах записа втори път, като се опитвах да разбера дали това не е била самата Зен. Телосложението беше същото. Какво бе споменала Одри преди? Че хората са доста по-лесни за разгадаване от шифрите, които използват — или, в случая, от мерките за сигурност. Всичко това можеше да бъде предотвратено, ако пазачът бе хвърлил и един поглед на чистачката. Но той не беше — защо да го прави? Нима в офисите изобщо бе имало нещо, което си струва да бъде откраднато?
Само един труп, в който е било скрито оръжие за масово поразяване.
Потиснах една прозявка, докато джипът най-после зави към един от жилищните квартали. По дяволите. Бях се надявал да ми остане време да дремна, преди да пристигнем. Явно нямаше шанс. Вместо това, отговорих на имейла, който Йол ми беше изпратил след моя, и потвърдих, че, да, искам „Екселтек“ да се почувстват притиснати в ъгъла и, да, знам какво правя. Следващите указания, които му дадох, явно го успокоиха.
Спряхме пред една старомодна къща, боядисана в бяло — ниска, но просторна. Внимателната поддръжка компенсираше факта, че постройката — с малките ѝ прозорци, липса на закрит гараж и поовехтяло покритие на външните стени — явно е за смяна с нова от около десетилетие… или четири.
— Няма да нараните семейството ми, нали? — попита Дион от предната седалка.
— Не — отговорих. — Но може да те изложа малко.
Той изръмжа.
— Ела да ме представиш — подканих го аз и отворих вратата. — На една страна сме. Обещавам, че когато открия тялото на брат ти, няма да позволя на „ИЗ“ да направят нищо непочтено с него. Всъщност, ще ти издействам позволение да присъстваш на кремацията — на която „ИЗ“ няма да могат и с пръст да докоснат трупа, — ако искаш.
Дион въздъхна, но слезе от колата.
14.
— Наглеждай околността — напомних на Джей Си, докато вървяхме към къщата. — Не съм забравил, че Зен още не е приключила с нас.
— Може би е добра идея да се обадим за подкрепления — предложи той.
— Още спасителни рейнджъри ли? — подметна Айви.
— Времеви рейнджъри — сопна се той. — И не, тук няма да имаме полза от междупространствени агенти. Имах предвид истински телохранители, от това измерение. Ако кльощавият наеме няколко, ще се почувствам доста по-сигурен.
Поклатих глава.
— За съжаление, нямаме време.
— Може би трябваше да обясниш истината на Зен — обади се и Тобиас, който тъкмо ни настигна с подтичване. — Разумно ли беше да я оставим да си мисли, че разполагаме с информацията, която търси?
Уилсън ни изчака да се отдалечим и подкара джипа — бях му поръчал да кара из околността, докато не му се обадя да ни вземе. Не исках Зен да приложи техниките си за разпит върху иконома ми. За съжаление, ако тя наистина бе решила да направи такова нещо, това надали щеше да бъде достатъчно да го предпази. Може би наистина щеше да е по-добре, ако бях признал на Зен, че не разполагаме с данните. Но инстинктът ми подсказваше, че колкото по-малко неща знае за откритията ни, толкова по-добре за нас. Просто трябваше да разработя план как да се справя с нея.