Кимнах бавно.
— Ами Панос? Някакви предположения за него и ключа за шифъра?
— Ако изобщо е използвал такъв, подозирам, че би го дал на някой от семейството.
— Съгласен съм — казах аз, докато Дион тъкмо излизаше в задния двор, за да потърси майка си и там.
Разтревожих се за миг. Дали Зен не беше пристигнала тук преди нас? Но не. Когато влязох в кухнята, видях през вратата как майката подрязва едно от дърветата. Дион се запъти към нея.
Не се присъединих към него веднага, а вместо това отидох при Одри и Джей Си.
— Та значи — тъкмо питаше Одри, — ще имаме ли летящи коли в бъдещето?
— Не съм от твоето бъдеще — обясни Джей Си. — От паралелно измерение съм. А ти — от друго.
— А в твоето има ли летящи коли?
— Тази информация е поверителна — заяви той. — Доколкото мога да ти кажа, моето измерение е, общо взето, същото като това — само дето аз съществувам там.
— Значи, с други думи, е много, много по-гадно от това.
— Просиш си да те застрелям, жено.
— Опитай само.
Застанах помежду им, но Джей Си само изръмжа.
— Не ме изкушавай — изсъска на Одри.
— Не, сериозно — не мирясваше Одри. — Застреляй ме. Давай. И когато не се случи нищо, защото и двамата сме въображаеми, ще трябва да признаеш истината: че ти си луд, дори като за продукт на нечия болна психика. Че си те е представил, за да играеш ролята на съд за информация. Че всъщност самият ти си флашпамет, Джей Си.
Той се втренчи в нея яростно, след което се отдалечи с бързи, тежки стъпки, навел глава.
— И освен това… — започна да вика тя след него, но аз я хванах за ръката.
— Достатъчно.
— Би било добре някой да го свали малко на земята, Стивски — каза тя. — Не бива да оставяш разни части от собствения си мозък да си навирят носа!
— Ами ти?
— С мен е различно — възрази тя.
— Така ли? Значи не би имала нищо против, ако просто спра да си те представям?
— Не умееш да го правиш — отговори тя, но явно ѝ стана неприятно.
— Почти сигурен съм, че ако Джей Си наистина те застреля, умът ми ще реагира съответно. Ще умреш, Одри. Затова внимавай какво си пожелаваш.
Тя отклони поглед настрани, след което прехвърли тежестта на тялото си от крак на крак неловко.
— Та… ъ-ъ… за какво беше дошъл?
— Ти си най-близкото до анализатор на данни, с което разполагам в момента. Обмисли цялата информация, която получихме от Йол — имейлите, постовете във форумите и личната информация от компютъра на Панос… Трябва да разберем какво не ни е казал.
— Какво не ни е казал?
— Какво крие, Одри. Дали има някакви несъответствия. Следи. Трябва да разбера върху какво е работел всъщност — какви са били тайните му проекти. Има голяма вероятност да е загатнал нещо за тях в интернет.
— Добре… ще го обмисля.
Бе минала от тясната специализация — графологически анализ, — към нещо по-обширно. Надявах се това да сложи началото на такава тенденция. Не ми оставаше много място за нови аспекти; ставаше все по-трудно да ги управлявам и да си ги представям едновременно. Подозирах, че Одри настоя да ме придружи на тази мисия именно затова — дълбоко в себе си явно знаех, че трябва да започна да натрупвам новите си знания и умения в стари аспекти.
Тя ме погледна и излезе от унеса, от който беше изпаднала, докато размишляваше.
— Всъщност, сега като се замисля, май се сетих за нещо. Вирусите.
— Какво за тях?
— Панос е прекарал много време в различните форуми за имунология, където е говорил за различни видове заразни болести и е навлизал във високотехнически спорове с хора, които изучават бактерии и вируси професионално. Погледнати поотделно, изказванията му не разкриват нищо ново, но като цяло…
— Преди се е занимавал с микробно генно инженерство, така че има логика да е писал такива неща.
— Но Гарвас спомена, че са се отказали от вируса като метод за вкарване на информацията в тялото — напомни Одри. — Панос, обаче, е започнал да пише по темата още повече, след като от „ИЗ“ са изоставили тази част от проекта.
Погледна ме, ухили се широко и добави:
— Сама го улових!
— Много добра работа.
— Е, по-скоро ти си го уловил, де — скръсти ръце тя. — Трудно е да чувстваш истинско удовлетворение от постиженията си, ако си въображаем.