Тя ме изгледа. Още чакаше.
Въздъхнах.
— Госпожо Махерас, какво знаете за изследванията на сина си?
— Почти нищо — отговори тя. — Отвратителна работа.
Намръщих се.
— Мисли, че са го откъснали от църквата — поясни застаналият зад мен Дион и подритна една буца пръст. — Цялата тази наука и всички тези въпроси… Не дай си Боже да вземе да седне и да се замисли човек.
— Дион — каза тя, — не говори нелепици.
Той скръсти ръце и отвърна на погледа ѝ предизвикателно.
— Работите за хората, в чиято фирма работеше синът ми — обърна се госпожа Махерас към мен.
— Искам само да намеря тялото му — уверих я аз. — Преди да се случи нещо опасно. Какво можете да ми кажете за свещеника ви?
— Отец Франгос ли? — попита тя. — Защо ви е да питате за него?
— Той е бил последният, който е видял тялото — отговорих. — Посетил е моргата вечерта преди трупът на сина ви да изчезне.
— Не ставайте глупав — каза госпожа Махерас. — Нищо подобно не е направил — дойде тук. Помолих го да отслужи помен у дома, и той дойде.
Тобиас и Одри се спогледаха. Значи имахме свидетел, че отец Франгос не е отишъл при тялото. Доказателство, че посетителят е бил измамник. Но с какво ни помагаше това?
— Панос даде ли ви нещо, преди да почине? — попитах я.
— Не.
— Може да е било нещо тривиално — настоях аз. — Сигурна ли сте? Не можете да се сетите за нищо?
Тя се обърна пак към доматите.
— Не.
— Прекарвал ли е повече време от обичайното с някого през последните месеци?
— Само с мъжете от онази ужасна лаборатория.
Коленичих до нея.
— Госпожо Махерас — казах тихо. — Проучванията на сина ви са изложили на смъртна опасност хора. Много хора. Ако скриете нещо важно, последиците могат да бъдат катастрофални за цялата държава. Не е задължително да казвате на мен. Полицията — или, за предпочитане, ФБР — също би могла да се погрижи за това. Но не си играйте с нещо толкова важно. Моля ви.
Тя ме погледна, стиснала устни. След това изражението ѝ охладня.
— Нямам какво да ви кажа.
Въздъхнах и станах.
— Благодаря ви.
Отдалечих се и отидох до стълбите, където Джей Си вече се беше поокопитил с помощта на Айви.
— Е? — попита той.
— Не обелва и дума — съобщих. — Дори да ѝ е дал ключа, отказва да ми каже.
— Сгрешихме, че дойдохме тук — каза Джей Си. — Отклонихме се от същинската си задача.
Хвърлих поглед към майката, която продължаваше да ме гледа с градинската лопатка в ръка.
— Признай си, кльощав — продължи Джей Си. — Ако не направим нещо скоро, целият свят ще хване рак.
Поколеба се и добави:
— Кама му, звучи адски глупаво, като го каже така човек.
— „Кама му“? — погледнах го въпросително.
— Ругатня от бъдещето.
— Звучи доста подобно на…
— Ругатните в бъдещето винаги напомнят на тези от миналото — прекъсна ме той, като подбели очи. — Но не са, затова няма проблем да ги използва човек пред пуританите.
И посочи с палец към Айви, която още седеше до него.
— Чакай малко — каза тя. — Нали уж беше от друго измерение, а не от бъдещето?
— Глупости. Винаги съм бил от бъдещето.
— Откога?
— От след два дни насам — отвърна той. — Виж какво, кльощав, нужно ли е да се повтарям? Знаеш какъв трябва да е следващият ход.
Въздъхнах и кимнах.
— Да. Време е за взлом в „Екселтек“.
Част 3
16.
— Сигурен ли си? — попита Айви, докато подтичваше, за да ме настигне на излизане от къщата.
— Това е най-сигурната следа, с която разполагаме, Айви — каза Джей Си. — Нямаме време да търсим други. Трупът е при „Екселтек“. Трябва да разберем къде е и да го откраднем обратно.
Кимнах.
— Ключът на Панос би могъл да бъде навсякъде, но ако унищожим тялото, той изобщо няма да има значение.
Погледнах телефона си и установих, че съм пропуснал обаждане от Йол. Кимнах на Джей Си в знак да държи периметъра под око, написах съобщение на Уилсън да дойде да ни вземе и набрах номера. Йол вдигна веднага.
— Здрасти — започнах аз. — Тъкмо…
— Нямам много време — прекъсна ме той. Гласът му беше някак приглушен. — Нещата отиват на зле, Легионе. Много зле.
Изстинах.
— Какво се е случило?
— Панос — заговори Йол бързо, а акцентът му стана още по-тежък. — Разпространил е нещо. По дяволите. Онзи…
Той млъкна рязко.
— Йол? — попитах аз напрегнато, докато Айви и Тобиас се скупчиха колкото можаха по-близо, за да се опитат да чуят разговора. — Йол!