От другата страна на линията се чуха гласове, последвани от тежко дишане.
— Арестуват ме — каза Йол секунда по-късно. — И ми забраняват каквато и да било връзка с външния свят. Ще ми вземат телефона.
— Какво е разпространил Панос, Йол?
— Не знаем. Федералните са се натъкнали на някакъв скрит файл в компютъра му, и са го задействали, а той е изтрил всичко в проклетото нещо и им е изписал на екрана, че инфекцията вече се разпространява. Направо откачиха. Не знам друго.
— А нещата, които те помолих да направиш?
— Някои вече са готови. Други задействах. Не знам дали ще успея да ги довърша.
— Йол, възможно е животът ми да зависи от това да…
— Животът на всички ни е в опасност — озъби се Йол. — Не ме ли чу? Това е същинско бедствие. По дяволите! Дойдоха. Открий трупа. Разбери какво е направил този човек!
Нещо отново изшумоля от другата страна на линията, след което връзката прекъсна. Останах с впечатлението, че не затвори Йол — някой му беше взел телефона. Федералните служби вероятно вече знаеха, че и аз съм замесен.
Свалих телефона от ухото си и погледнах към аспектите, докато Уилсън паркираше пред нас. Дион излезе от къщата зад нас, пъхнал ръце в джобовете си. Изглеждаше разтревожен.
— Трябва да се размърдаме — подкани Джей Си, който тъкмо се връщаше със забързана крачка от обиколката на периметъра. — Зен може да се появи всеки момент.
— Ако наистина е така — отговорих, — значи госпожа Махерас е в опасност. Изненадана съм, че Зен вече не е минала оттук — или ако не тя, то някой друг от хората на „Екселтек“.
Намръщих се и добавих:
— Имам усещането, че сме с една крачка назад. И чувството не ми допада.
Не обърнах внимание на джипа, който ни чакаше, нито пък на Дион, когато тръгна към мен. Вместо това затворих очи.
— Тобиас — прошепнах аз.
— Забеляза ли колко е красива градината на къщата? — заговори той. — Онова там са бегонии, отгледани от грудки — доста трудна задача, особено в тази област. Имат нужда от обилна светлина, но не и пряка такава, а и са много чувствителни към сланата. А, спомних си една история за този вид бегонии…
Той продължи да говори, а останалите аспекти млъкнаха и всички изпаднахме в размисъл. Нямаше да продължа, докато не се отървях от чувството, че пропускам нещо. Нещо, което някой от нас трябваше да забележи. Какво беше то?
— Зен — обади се изведнъж Джей Си. — Засадата ѝ.
— Хората са доста по-лесни за разгадаване — прошепнах аз — от мерките за сигурност, които предприемат.
Пресегнах се към рамото си — там, където Зен ме беше хванала, за да ме отдръпне от стената на сградата. След това докоснах с пръсти по-нагоре, под яката на ризата си.
Усетих метал.
— Пресвети дяволи! — възкликна Джей Си.
Зен ми беше сложила бръмбар. Именно това е била целта на нападението ѝ. Ходът ѝ далеч не беше толкова необмислен, колкото тя го беше накарала да изглежда. Умът ми препускаше, докато Джей Си обясняваше на останалите аспекти какво се е случило. Какво бях казал на глас? Какво бе разбрала Зен?
Бе чула, че смятам да вляза с взлом в „Екселтек“. Но указанията, които бях изпратил на Йол — беше ли чула и за тях?
Прерових паметта си, изпотен от напрежение. Не. Само ги бях написал в имейла. Но трябва да беше чула всичко, което казах на госпожа Махерас. Знаеше, че съм попаднал в задънена улица.
— Аз съм пълен идиот — ядосваше се Джей Си. — Сетихме се да огледаш за подслушвателни устройства след ресторанта, но не и след физическия ви сблъсък?
— Зен прикри намеренията си доста добре — отбеляза Одри. — Замаскира всичко като отчаян опит да се добере до флашката.
— Сега поне няма да има нужда да се безпокоим, че може да дойде тук и да направи нещо на госпожа Махерас.
Вероятно. Втренчих се в телефона си. Как можахме да пропуснем такова нещо?
— Успокой се, Стивън — каза Тобиас и положи ръка на рамото ми. — Всеки допуска грешки, дори ти. Можем да се възползваме от тази — наемничката ни слуша, но не знае, че вече си се досетил за това. Можем да я подведем.
Кимнах и си поех дълбоко въздух. Зен бе узнала за плана ни да проникнем в „Екселтек“, поради което той отпадаше като възможност. Трябваше ми нещо ново, нещо по-добро.
Което пък значеше, че ще ми се наложи да разчитам основно на нещата, за които бях помолил Йол — да увеличим още повече напрежението, под което се намираха собствениците на „Екселтек“, и да се възползваме от това. Защо всичките ми проекти напоследък протичаха по този начин? Погледнах към аспектите, взех решение и набрах един номер.