— Не беше от най-успешните ти реплики — съгласи се Тобиас.
Айви въздъхна и седна на стола на Силвия.
— Е, пак е по-добре от последния път. Тази издържа… колко? Половин час?
— Двадесет минути — уточни Тобиас, като хвърли поглед на старинния часовник в ресторанта.
— Ще трябва да решим този проблем някак — прошепнах аз. — Не можем да изпадаме в такова състояние всеки път, когато на хоризонта се появи изглед за романтична връзка.
— Не беше нужно да казваш онова за Джей Си — отбеляза Айви. — Можеше да си измислиш нещо. А ти взе, че ѝ каза истината. Плашещата, неудобна и изпълнена с Джей Си истина.
Взех напитката си — лимонада в изискана чаша за вино. Завъртях я в ръка.
— Животът ми е фалшив, Айви. Фалшиви приятели. Фалшиви разговори. През дните, когато Уилсън е в почивка, често ми се случва да не разменя дума и с един истински човек. Просто не искам да започвам връзка с лъжи.
Тримата останахме да седим, потънали в мълчание, докато Джей Си не се върна с леко подтичване, като заобиколи ловко един истински сервитьор по пътя си.
— Какво? — попита той, като хвърли поглед на Айви. — Офейка ли вече?
Вдигнах чашата си към него.
— Не се обвинявай, Стивън — положи Тобиас ръка на рамото ми. — Сандра не е жена, която се забравя лесно, но белезите ти рано или късно ще зараснат.
— Белезите не зарастват, Тобиас — възразих аз. — Точно затова са белези.
Отново завъртях чашата, загледан в проблясъците светлина, които играеха по леда.
— Да, хубаво, както и да е — каза Джей Си. — Емоции и метафори и тем подобни. А сега слушай: имаме проблем.
Погледнах го.
— Онази жена, която видяхме преди малко — уточни той, като посочи нататък. — Тя…
Джей Си млъкна. Мястото на жената беше празно. Чинията още бе наполовина пълна.
— Време е да си вървим, а? — попитах аз.
— Да — потвърди Джей Си. — Веднага.
2.
— Зен Ригби — обясни Джей Си, докато се изнасяхме от ресторанта колкото можехме по-бързо. — Частна охрана — като в нейния случай това е просто изискан израз за „убиец на каишка“. Списъкът с лица, които е очистила, е по-дълъг от психологическата ти епикриза, кльощав. Но никога не успяват да докажат вината ѝ. Бива я.
— Почакай — обади се Айви от другата ми страна. — Твърдиш, че в ресторанта наистина се е появил наемен убиец?
— Така изглежда — отговорих аз.
Джей Си знаеше само онова, което и аз, така че нещата, които току-що ни бе казал, трябва да бяха извлечени от дълбините на собствената ми памет. От време на време преглеждах списъци с шпиони, агенти и наемни убийци във връзка с изпълнението на някои задачи.
— Страхотно — отбеляза Айви, без да поглежда към Джей Си. — Сега вече ще стане напълно непоносим.
На излизане от ресторанта прегледах списъка с резервациите по настояване на Джей Си. Един поглед бе достатъчен да го запаметя и да дам на аспектите си достъп до информацията.
— Каръл Уестминстър — отбеляза Джей Си едно от имената. — Използвала е тази самоличност и преди. Със сигурност е била Зен.
Зачакахме отпред — колата ни още беше в паркинга на ресторанта. Гумите на колите сякаш шумоляха по измокрения от дъжда асфалт. Времето притъпяваше обичайните силни миризми на града и вместо да мирише на неумит бездомник, сега той ухаеше на прясно изкъпан бездомник. Пиколото поиска билета ми за паркинга, но аз не му обърнах внимание и започнах да пиша на Уилсън съобщение да изкара колата.
— Каза, че е на каишка — обърнах се към Джей Си, докато изпращах съобщението. — За кого работи?
— Не съм сигурен — отговори той. — Последно чух, че си е намерила нов стопанин. Зен не е от убийците, които работят на парче. Фирмите, с които си има работа, я наемат дългосрочно — използват я да върши черната им работа, да решава проблемите им със съмнителни от законова гледна точка средства.
Дълбоко в себе си знаех всичко това, но Джей Си все пак трябваше да ми го каже. Не съм луд, а разпределен. За съжаление, аспектите ми… е, те самите понякога не са особено стабилни. Тобиас бе застанал леко встрани и мърмореше как Стан — гласът, който чуваше понякога — не го е предупредил за дъжда. Айви подчертано избягваше да поглежда към проядените от червеи дупчици, осеяли близкия стълб. Нима положението бе така тежко и в началото?
— Може да е просто съвпадение — обърна се към мен Тобиас, като поклати глава и отклони вниманието си от небето. — Наемните убийци също ходят на ресторант.