Выбрать главу

Настаних се на шофьорското място, а Дион седна до мен.

— Панос не е направил нищо лошо.

— А какво точно е направил? — попитах аз с примирен тон.

Ако не продължах да го разпитвам, Зен щеше да заподозре, че зная за подслушвателното устройство.

— Нещо — отговори Дион.

— Колко изчерпателно.

— Отказа да ми сподели. Не мисля, че изобщо успя да го довърши. Но не е било опасно.

— Дали… — започнах аз, но млъкнах, когато иззад мен се разнесе рингтонът на телефона на Джей Си — „Америка прекрасна“2. Запалих двигателя и потеглих, като оставих все още разтревожения на вид Уилсън на тротоара, а Джей Си отвори.

— Ей, Ахмед — каза той. — Да, тук е. Видео връзка? Става. Ще ни направиш ли пак от онова китайско като миналия път?

— Ястията бяха индийски — поправи го Калиани, вече включена на високоговорител. — Защо реши, че са китайски?

— Нали имаше ориз в тях? — отговори Джей Си, клекна до облегалката между шофьорската и другата предна седалка и вдигна телефона така, че да го виждам.

— Ориз с кокосово мляко, къри и… Няма значение. Господин Стив?

— Да? — хвърлих аз един бърз поглед към екрана.

Калиани ми помаха ведро, облечена в обикновена тениска и дънки. Днес си бе сложила черно бинди с формата на мъничка стрела, вместо традиционната червена точка. Мислено си отбелязах да я питам по-късно какво означава.

— Говорихме по въпроса — започна Калиани — и Арно иска да ви каже нещо.

Тя връчи телефона на изискания, дребен французин, който се наведе напред и примигна към екрана. Постарах се да следя едновременно думите му и пътя.

— Мосю — каза той, — разговарях с Клайв и Ми Уон. Както вероятно ви е известно, тримата имаме определени познания в областта на висшата химия и биология. Разбира се, не можем да навлезем в особена дълбочина, защото… Е, известно ви е.

— Да — потвърдих аз.

Игнасио. Смъртта му бе означавала безвъзвратна загуба на повечето ми знания по химия.

— Независимо от това, обаче, размишлявахме дълго върху информацията, която ни предоставихте. Ми Уон настоява силно на този си извод, а и нашите заключения го потвърждават: доколкото нашият все пак аматьорски анализ ни позволява да разберем, „ИЗ“ и мъжът на име Йол ви лъжат.

— За какво по-точно?

— За това, че са се отказали от вируса като метод за внедряване на данните в тялото — поясни Арно. — Мосю, Панос е разполагал с прекалено много ресурси — и е напредвал прекалено бързо, — че да сложат край на този уж „таен“ проект. Независимо от твърденията им пред вас, са продължили да работят в тази посока. В добавка към това трябва да отбележим, че далеч не сме сигурни дали заплахата от рак е наистина така реална, както ни се стори в началото. Е, да — теоретично погледнато, работата на Панос би могла да доведе до такова развитие, но доколкото разбрахме от записките му, „ИЗ“ са били все още далеч от това.

— Значи не са искали да ми кажат какъв е бил истинският им проблем — заключих. — Новата бактерия или вирус, или каквото там е създал Панос.

— Върху това трябва да помислите самият вие — отговори Арно. — Ние сме учени. Всичко, което можем да ви кажем със сигурност, е, че тук има много повече, отколкото ни казват.

— Благодаря ви — отговорих. — Подозирах нещо такова, но потвърждението ви ми помага. Това ли е всичко?

— Още само едно нещо — намеси се Калиани, взе пак телефона и го обърна към усмихнатото си лице. — Исках да ви запозная със съпруга си, Раул.

Един индиец с кръгло лице и мустаци се появи до нея и ми помаха.

Побиха ме тръпки.

— Казах ви, че е добър фотограф — продължи Калиани, — но не е задължително да го използваме като такъв. Той е много умен мъж. Умее да прави какво ли не! И разбира от компютри.

— Виждам го — казах аз. — Защо го виждам?

— Той се присъедини към екипа ни! — възкликна Калиани въодушевено. — Не е ли прекрасно?

— Много ми е приятно, господин Стивън — заговори Раул с мелодичен индийски акцент. — Мога да ви бъда много полезен, обещавам ви.

— Как… — преглътнах аз тежко. — Как успяхте да…

— Това не е на добре — обади се Айви от задната седалка. — Случвало ли ти се е да създадеш аспект неволно преди?

— Не и от най-ранния период насам — прошепнах аз. — И никога, без да съм проучвал дадена тема задълбочено преди това.

вернуться

2

„America the Beautiful“ — една от най-популярните американски патриотични песни, написана в края на XIX-ти век. — Б.пр.