Хвърлих бърз поглед към аспектите ми. Айви и Тобиас седяха на масата до мен. Джей Си стоеше прав до вратата и се прозяваше.
— Човешкото тяло е невероятно ефективна машина — намеси се друг инженер — кльощав мъж, явно изпълнен с ентусиазъм към темата, на име Ларами. Кубчетата пред него оформяха все по-висока и по-висока кула. — Изобилие от пространство за съхранение на данни, самовъзобновяващи се клетки, собствен генератор на енергия. Освен това има дълъг срок на живот — поне според днешните стандарти на производство.
— Значи превръщате човешки тела в компютри — изясних си аз.
— Те вече са компютри — поправи ме Гарвас. — Ние само добавяме няколко нови функции.
— Представете си го — заговори третият инженер, слаба жена с издължено лице на име Лорали. — Какво би станало, ако вместо да носите със себе си лаптоп, можехте да използвате органичния компютър, който вече е вграден във вас? Палецът ви се превръща в база данни. Очите ви са монитор. И няма нужда от тежка батерия — достатъчно е просто да изядете още един сандвич сутринта.
— Това — изкоментира Джей Си — е ненормално.
— Склонен съм да се съглася — отвърнах.
— Какво? — попита Гарвас.
— Просто израз — казах. — Значи палецът ви е база данни. Тоест като… какво… флашпамет?
— Щеше да каже „палец-памет“ — каза Ларами. — Трябва да се отучим да използваме палците за пример.
— Но звучи толкова добре! — възкликна Лорали.
— Така или иначе, органът си остава същият на вид — завърши Гарвас и вдигна палеца си.
— Вече сте се подложили на процедурата? — попитах. — Изпробвате я върху самите себе си?
— Ненормалници — обади се Джей Си, като се размърда неспокойно. — Накрая ще стане зомби нашествие. Отсега го виждам.
— Проведохме някои опити, на много начален етап — каза Гарвас. — Повечето от онова, което току-що ви разказахме, е една мечта, крайна цел. Засега работим изключително върху аспекта със съхранението на информация, и вече напреднахме доста. Можем да запаметяваме данни в органични клетки, и то — трайно. Тялото я възпроизвежда в новите клетки. Палецът ми вече е и бекъп за лаптопа ми. И както виждате, няма странични ефекти.
— Съхраняваме всичко в ДНК-то на мускулите — обясни Ларами въодушевено. — Генетичният ви материал и без това е пълен с тонове странична, допълнителна информация. Имитираме този принцип — всичко, което е необходимо, е да прибавим един допълнителен компонент от данни, снабден с маркировка, която дава на тялото да разбере, че просто не бива да му обръща внимание. Като редове коментари към кода на някоя програма.
— Извинете — намеси се Джей Си, — но не говоря зубърски. Какво каза той?
— Когато вписваш „коментари“ в някоя програма — обясни му Айви, — редовете са там, но програмата ги игнорира, докато работи. По този начин можеш да оставяш съобщения до другите програмисти относно кода.
— Аха — заяви Джей Си. — Врели-некипели. Питай го за зомбитата.
— Стив — обърна се към мен Айви, като подчертано подмина забележката на Джей Си, — тези хора говорят сериозно и са много надъхани. Очите им светват всеки път, когато заговорят. Но има и друго. Говорят честно, но наистина ги е страх.
— Твърдите, че процедурата е напълно безопасна, така ли? — попитах инженерите.
— Разбира се — отговори Гарвас. — Хората правят същото с бактериите от години насам.
— Проблемът не е съхранението на информация — намеси се Лорали, — а в достъпа до нея. Да, можем да запаметим всичко това в клетките, но записването и четенето са много трудни. Трябва да инжектираме информацията физически, за да я внедрим, а за да стигнем до нея отново, трябва да я извадим.
— Един от останалите членове на екипа, Панос Махерас, работеше върху прототип на система за вкарване на информацията с помощта на вирус — каза Гарвас. — Вирусът е натоварен с генетична информация и се разпространява сред клетките, след което я снажда към вече съществуващото ДНК.
— О, просто прекрасно — обади се Айви.
Направих изразителна гримаса.
— Съвършено безопасно е — настоя Гарвас леко нервно. — Вирусът на Панос имаше вградени механизми, които да предотвратят евентуалното му превъзпроизвеждане. Опитите, които проведохме, са силно ограничени, и внимавахме много. Забележете, освен това, че вирусът беше само един от методите, които проучвахме.