Повторих въпроса й.
- Не - отговори Моника. - Ако го беше споменал, щях да ви кажа. Така щяхме да стигнем дотук по-бързо.
- Странно - каза Айви. - Колкото повече работим по случая, толкова повече се убеждавам, че Разон е положил големи усилия, за да дойде тук, в Йерусалим. Защо не е използвал ресурсите, с които вече е разполагал - “Азари”?
- Може да е искал свобода на действията си - предположих, - за да използва устройството така, както желае.
- Ако е така, не би се обърнал към конкурентна компания, както предполагаш. Да го направи би го върнало в изходно положение. Притисни Моника. Струва ми се, че мисли за нещо.
- Какво? - обърнах се към Моника. - Искаш ли да добавиш нещо?
- Когато разбрахме, че камерата работи, Разон ни попита за някои проекти, върху които искаше да работи. Да разкрие истината за убийството на Кенеди, да отхвърли или потвърди записа на Голямата стъпка, направен от Патерсън-Гимлин. Такива неща.
- И вие сте го отрязали?
- Не знам дали сте обмислил сериозно това до какво може да доведе устройството, г-н Лийдс. Въпросите ви на самолета показаха, че поне сте се замислил. Ние го обмислихме обстойно и бяхме ужасени. Това нещо ще промени света. Разпространението му означава край на личния живот. Ако някой успее да достигне място, на което някога си се събличал, ще може да те снима гол. Представи си колко доволни ще бъдат папараците. Правосъдната ни система ще се срине. Няма да има съдебни заседатели, съдии, адвокати и съдилища. Полицията само трябва да отиде на местопрестъплението и да направи снимки. Ако си заподозрян и си намериш алиби, ще могат да проверят дали наистина си бил където казваш.
Тя разтърси глава. Изглеждаше разтревожена.
- А историята? Националната сигурност? Ще стане трудно да бъдат пазени тайни. Щатите ще трябва да отцепват местата, на които е била държана важна информация. Няма да може да записваме нищо. Куриер, който носи тайна информация минава по улицата. На следващия ден можеш да заемеш удобна позиция и да снимаш какво има в плика. Изпробвахме това. Представете си какво е да разполагаш с подобна власт. А сега си представете какво ще е, ако всеки човек на планетата разполага с нея.
- По дяволите - прошепна Айви.
- Така че, не. Не бихме позволили на г-н Разон да направи снимки, с които да докаже или отхвърли Християнството. Поне не засега. Не и преди да обсъдим въпроса подробно. Мисля, че е бил наясно с това. И може би тук се крие причината за бягството му.
- Това не ви е попречило да си осигурите стръв, с която да ме привлечете да работя за вас. Подозирам, че ако сте направили това с мен, значи сте го сторили и с други важни хора. Събирали сте ресурси, за да се сдобиете със стратегически съюзници, нали? Може би и за хора от световния елит? За да можете да яхнете вълната, когато тази технология се разпространи.
Тя стисна устни, без да откъсва поглед от пътя пред нас.
- Вероятно на Разон му се е сторило, че така обслужвате собствените си интереси - казах. - Не му помагате, за да открие истината пред човечеството, но събирате материали, с които да подкупвате. Или да изнудвате?
- Нямам правото да продължа този разговор - каза Моника.
Айви сбърчи нос.
- Е, знаем защо е заминал. Все още не мисля, че е отишъл при конкурентна компания, но трябва да се е обърнал все към някого. Може би към израелското правителство? Или…
Всичко потъмня.
*
Събудих се зашеметен. Не виждах ясно.
- Експлозия - каза Джей Си. Беше приклекнал до мен.
А аз бях… завързан някъде. За някакъв стол, с ръце зад гърба.
- Запази спокойствие, кльощав. Взривиха колата пред нас. Ние се ударихме в някаква сграда, помниш ли?
Не помнех почти нищо.
- Моника? - попитах прегракнало и се огледах.
Тя беше завързана на стол до моя. Калиани, Айви и Тобиас също бяха завързани и със запушени усти. Охраната на Моника не се виждаше никъде.
- Успях да се измъкна след катастрофата - каза Джей Си, - но не успях да измъкна вас.
- Знам - отвърнах му. В този момент беше добре да не му натяквам, че е халюцинация. Вярвам, че някъде дълбоко в себе си, той е наясно какво точно представлява. Просто не желаеше да си го признае.
- Слушай, положението не е добро. Но запази самообладание и ще се измъкнете живи. Разбра ли, войнико?
- Да.
- Повтори.
- Да - казах тихо, но твърдо.
- Добър човек. Ще отида да отвържа другите - и тръгна да освободи аспектите ми.
Моника простена и разтърси глава.
- Какво…?
- Мисля, че не преценихме положението правилно - казах й. - Съжалявам.
Думите ми прозвучаха странно спокойно, като се има предвид колко ужасен бях. В душата си аз съм учен - поне повечето ми аспекти са такива. Насилието не ми понася добре.
- Какво виждаш? - попитах. Този път гласът ми потрепери.
- Малка стая - каза Айви, разтривайки китките си. - Няма прозорци. Чувам канализацията и слаби шумове от улично движение. Все още сме в града.
- Доведе ни на такова прекрасно място, Стивън - обади се Тобиас, кимайки с благодарност на Джей Си, който развърза краката му.
- Гласовете, които чуваме, говорят на арабски - каза Калиани. - Подушвам и подправки. Шафран, куркума, смрадлика. Може би се намираме близо до ресторант.
- Да… - каза Тобиас със затворени очи. - В далечината чувам футболен стадион. Преминаващ влак. Забавя ход. Спира. Коли, хора говорят. Търговски център?
Той рязко отвори очи.
- Гара Малха. Единствената гара в града, която се намира близо до стадион. Районът е гъсто населен. Ако викаме, може да привлечем помощ.
- Или може да ни убият - каза Джей Си. - Завързан си доста здраво, кльощав. Моника също.
- Какво става? - попита Моника. - Какво се случи?
- Снимките - каза Айви.
Погледнах я въпросително.
- Моника и горилите й показваха снимки на Разон из църквата. Вероятно са питали всички хора там дали са го виждали. Ако е работил с някого…
Простенах. Разбира се. Съюзниците на Разон биха следили дали някой не го търси. Моника беше привлякла вниманието към нас.
- Добре - казах, - Джей Си, трябва да ни измъкнеш от тук. Какво трябва…
Вратата се отвори. Незабавно се обърнах към похитителите ни. Не видях каквото очаквах. Вместо ислямистки терористи, пред нас застана група филипинци, облечени в костюми.
- Виж ти - каза Тобиас.
- Господин Лийдс - започна мъжът, който стоеше най-отпред. Той отвори папка, пълна с документи. - Доколкото ни е известно, вие сте много интересен и много… разумен човек. Извиняваме се за отношението си досега и много ми се иска да ви поставя в по-приятни условия.
- Усещам, че е подготвил предложение за теб - каза Айви.
- Казвам се Салик - продължи мъжът. - Представлявам групировка, чиито интереси може би се пресичат с вашите. Чувал ли сте за НОФМ, г-н Лийдс?
- Национално-освободетелен фронт Моро - обади се Тобиас. - Филипинска групировка, която иска да се отдели и да създаде своя държава.
- Чувал съм ги - казах.
- Имам предложение за вас. Устройството, което търсите, е у нас, но срещнахме някои затруднения в използването му. Колко ще ни струва помощта ви?
- Един милион щатски долари - отговорих без колебание.
- Предател! - реагира бурно Моника.
- Та вие дори не ми плащате, Моника. Не можеш да ме виниш, че приемам по-доброто предложение.
Салик се усмихна. Беше повярвал, че предавам Моника. Понякога е полезно да имаш репутация на самотен и себичен мръсник.
Истината е, че съм само самотен. А може би и малко мръсник. А когато у теб се среща тази смес, хората приемат, че нямаш скрупули.