- Какво? - попитах я. - Той го каза.
- Кльощав, М9 е ефективен пистолет. От поведението й съдя, че умее да го използва. Пъшкането й докато изкачвахме стъпалата беше преструвка. В много по-добра форма е от мен. Опитва да се представи за чиновничка в лабораторията, но очевидно отговаря за сигурността.
- Благодаря - казах му.
- Ти си много странен човек - обърна се към мен Моника.
Съсредоточих се върху нея. Тя беше чула само моята част от диалога, разбира се.
- Мислех, че си чела интервютата ми.
- Да, но те не те описват добре. Смятах, че превключваш от личност на личност.
- Това е раздвоение на личността. Съвсем различно нещо.
- Отлично - похвали ме Айви. Те ме бе обучила за психологическите разстройства.
- Въпреки това - продължи Моника. - Предполагам, че съм изненадана от това, което представляваш в действителност.
- А именно? - попитах аз.
- Посредник - изглеждаше разтревожена. - Както и да е, въпросът остава същият. Къде е Разон?
- Зависи. Трябва ли някое точно определено място, за да използва устройството? Тоест, трябва ли да отиде до Върмон, за да направи снимката или може да настрои апарата да снима там?
- Трябва да отиде на мястото. Камерата вижда назад във времето на мястото, на което се намираш.
В това имаше някои проблеми, но засега ги оставих настрани. Къде би отишъл Разон? Погледнах Джей Си. Той сви рамене.
- Погледна първо към него - каза Айви обидено.
Погледнах към нея и тя се изчерви.
- И аз нямам идеи.
Джей Си се изхили. Тобиас се изправи, бавно и тромаво, подобно на далечен облак, плъзгащ се по небето.
- Йерусалим - каза. - Заминал е за Йерусалим.
Всички го погледнахме. Поне всички, които можеха да го видят.
- Къде другаде би отишъл вярващ човек, Стивън? След години спорове с колегите си? След като години е бил смятан за глупак заради вярванията си? Това е причината да разработи устройството. Отишъл е да отговори на един въпрос. Заради нас и заради себе си. Въпрос, който чака отговор от две хиляди години.
- Отишъл е да заснеме Иисус от Назарет, наричан Христос от последователите си, след възкресението му.
*
Поисках пет места първа класа. Това не допадна много на началниците на Моника, някои от които не одобряваха участието ми. Запознах се с един от тях, г-н Девънпорт. Той миришеше на тютюн за лула, а Айви изкритикува липсата му на вкус в избора на обувки. Предпочетох така, вместо да го питам дали може да използваме служебния им самолет.
И така, сега пътувахме в първа класа. Аз разглеждах дебела книга на табличката пред мен, а Джей Си се хвалеше на Тобиас за оръжията, които бил успял да вкара на борда. Айви седеше до прозореца, а седалката до нея беше празна. Моника седеше до мен и се взираше в празната седалка.
- Значи, Айви седи до прозореца?
- Да - казах и прелистих още една страница.
- А Тобиас и моряка са зад нас?
- Джей Си е тюлен. Би те застрелял заради тази грешка.
- А другата седалка?
- Празна е.
Тя зачака обяснение, но аз не й го дадох.
- Какво ще правите с устройството? - попитах. - Ако приемем, че то съществува, а още не съм убеден в това.
- То има стотици приложения. В полицията, шпионажа, акуратното установяване на исторически факти, наблюдаване на развитието на Земята с научна цел…
- Унищожаване на древни религии.
Тя повдигна вежди.
- Вие вярващ човек ли сте, г-н Лийдс?
- Част от мен е вярваща - това си беше чистата истина.
- Нека предположим, че християнството е измама. Или, да речем, движение започнато от добронамерени хора, което се е разраснало повече от очакваното. Няма ли да е добре да можем да покажем това на света?
- Това не е спор, в който съм готов да навляза. Нужен ви е Тобиас. Той е философ. Но ми се струва, че сега спи.
- Всъщност, Стивън, съм силно заинтригуван от разговора ви. Между другото, Стан следи пътя ни. Каза, че може би ни очаква турбуленция.
- В момента гледаш нещо - каза Моника.
- Гледам Тобиас. Той иска да продължи разговора.
- Може ли да говоря с него?
- Предполагам можете, чрез мен. Но ви предупреждавам, не обръщайте внимание на нищо, което казва за Стан.
- Кой е Стан?
- Астронавт, когото Тобиас чува и за когото се предполага, че обикаля Земята в сателит. Като цяло е безобиден. Дава ни прогнози за времето и такива работи.
- Разбирам - каза тя. - Стан още някой от специалните ви приятели ли е?
- Не. Той не е истински.
- Мислех, че никой от тях не съществува?
- Така е. Те са мои халюцинации. Но Стан е специален. Само Тобиас може да го чуе. Тобиас е шизофреник.
Тя примигна изненадано.
- Твоята халюцинация…
- Да?
- Халюцинацията ти си има халюцинации?
- Да.
Тя се облегна назад с разтревожено изражение.
- Всички имат своите проблеми - казах. - Айви има трипофобия, макар че като цяло се владее. Само не я приближавай с кошер на оси. Армандо е мегаломан. Адолайн има обсесивно-компулсивно разстройство.
- Ако обичащ, Стивън - прекъсна ме Тобиас, - кажи й, че смятам Разон за много смел човек.
Повторих думите му.
- Защо? - попита Моника.
- Много е трудно за човек да бъде едновременно учен и вярващ. Науката приема само истината, която може да бъде доказана. А вярата определя, че истината е ядрото, което няма как да бъде доказано. Разон е смел заради това, което прави. Въпреки откритието му, едно от двете неща, на които държи, ще бъде отхвърлено.
- Може би е фанатик - отвърна Моника, - който сляпо търси потвърждение, че през цялото време е бил прав.
- Възможно е, но истинският фанатик не търси потвърждение. Потвърждението идва от Господ. Не, виждам нещо друго тук. Човек, който иска да обедини науката и вярата. И може би първият човек в човешката история, който е открил начин да приложи науката към истините на религията. Смятам това за благородно.
Тобиас се облегна назад. Прелистих последните страници на книгата, а Моника мълчеше замислено. Приключих с книгата и я прибрах в джоба на седалката пред мен. Някой дръпна завесата и влезе от икономичната класа в първа класа.
- Здравейте - дочух дружелюбен женски глас откъм пътеката. - Забелязах, че има доста свободни места и реших да проверя дали няма да позволите да седна тук.
Новодошлата беше приятна жена в края на ‘20-те. Имаше тъмна по индийски кожа и тъмночервена точка на челото. Дрехите й бяха от преплетени червен и жълт цвят, а по рамото й се спускаше индийско подобие на шал. Не помня как се наричаше то.
- Какво става? - попита Джей Си. - Ей, Ахмед, нали не мислиш да взривиш самолета?
- Казвам се Калиани - отвърна жената, - и със сигурност не възнамерявам да взривявам нищо.
- Жалко - каза Джей Си, облегна се назад и затвори очи - или поне се престори, защото с едното око тайно наблюдаваше Калиани.
- Защо изобщо го търпим - попита Айви, докато се протягаше след дрямката си.
- Не спираш да кимаш - намеси се Моника. - Имам чувството, че пропускам целия разговор.
- Така е - казах. - Моника, запознай се с Калиани. Тя е нов аспект, заради който ни беше нужно празното място.
Калиани подаде ръка към Моника с голяма усмивка на лицето си.
- Тя не може да те види - казах й.
- Вярно - Калиани вдигна ръце пред лицето си. - Ужасно съжалявам, г-н Стийв. Всичко това е ново за мен.
- Всичко е наред. Моника, Калиани ще бъде наш преводач в Израел.
- Аз съм лингвист - Калиани се поклони.
- Преводач… - Моника погледна книгата, която бях прибрал - речник на иврит. - Току-що си научил иврит?
- Не. Гледах страниците достатъчно, за да призова аспект, който владее езика. Мен изобщо не ме бива с езиците - прозях се и се зачудих дали има време да науча Калиани и на арабски.