На гърба си носеше черна торба, която не ми беше позната.
- Какво е това?
- Карабина М4 с прикачена бойна оптика и гранатомет М203.
- Но…
- Имам връзки тук. Веднъж тюлен, цял живот тюлен.
Колите пристигнаха. Шофьорите се зачудиха защо четирима души настояват да използват две коли. Но и така, едва побираха всички ни. Аз се качих във втората, заедно с Моника. Тобиас и Айви седяха между нас на задната седалка.
- Искаш ли да поговорим - попита Айви, докато закопчаваше предпазния колан.
- Не мисля, че ще я открием, дори с това устройство - казах. - Сандра умее да избягва хорското внимание, а и следата отдавна е изстинала.
Моника ме погледна въпросително. Явно смяташе, че говоря на нея. Въпросът замръзна на устните й, когато си спомни в чия компания се намира.
- Може би има сериозна причина за заминаването й. Не знаем цялата история.
- Сериозна причина? Такава, която да обясни защо за десет години не ни се е обадила нито веднъж?
- Възможно е - каза Айви.
Замълчах.
- Нали няма да започнеш да ни губиш? - попита Айви. - Аспектите да изчезват? Да се променят.
Да се превръщат в кошмари. Нямаше нужда да добавя това.
- Това няма да се случи отново - отговорих й. - Сега се контролирам.
Джъстин и Игнасио все още липсваха на Айви, а честно казано - на мен също.
- Това преследване на Сандра само заради привързаността ти към нея ли е или има нещо друго?
- Какво друго би могло да има?
- Тя те научи как да владееш ума си - Айви извърна поглед. - Не ми казвай, че не си мислил за това. Възможно е тя да има още тайни. Може би дори лек.
- Не ставай глупава, сегашното положение ми харесва.
Айви не отговори. Видях как Тобиас ме гледа в огледалото за обратно виждане. Изучаваше ме. Преценяваше искреността ми.
Честно казано и аз се опитвах да я преценя.
Последва дълго пътуване. Летището беше изградено доста далеч от самия град. След това се подложихме на друсането по улиците на древния, и въпреки това модерен град. Не се случи почти нищо с изключение на това, че за малко щяхме да прегазим един продавач на маслини. Когато стигнахме и слязохме от колите, попаднахме в море от гласовете на туристи и вярващи поклонници.
Построена като кутия, сградата пред нас имаше древна, проста фасада с два големи, сводести прозореца на стената над нас.
- Църквата Възкресение Христово - каза Тобиас. - Твърди се, че е построена на мястото, на което е разпнат и погребан Иисус от Назарет. Първоначално е издигната в две сгради през IV-и век от Константин Велики. Тя е заменила храма на Афродита, който се е издигал тук в продължение на двеста години.
- Благодаря, уикипедия - промърмори Джей Си и сложи карабината на рамо. Беше преминал в бойна готовност.
Тобиас продължи спокойно:
- Дали твърденията са верни и дали това е мястото на историческите събития, е спорен въпрос. Макар да има много удобни обяснения за аномалиите - като това, че храмът на Афродита е издигнат, за да бъдат потиснати ранните християнски поклонници - църквата следва формата на един от най-важните езически райони. Фактът, че църквата се намира в пределите на града създава тема за спор, тъй като гробът на Исус е извън града.
- За нас няма значение дали е истина или не - прекъснах Тобиас. - Разон би дошъл тук. Това е едно от най-очевидните места - ако не и най-очевидното - откъдето да започне търсенето си. Моника, може ли да поговорим?
Тя спря на стълбите, а горилите отидоха да проверят дали са ни нужни билети. Охраната беше много засилена, но все пак се намирахме на Западния бряг и напоследък имаше няколко терористични заплахи.
- Какво искате? - попита ме.
- Устройството показва ли снимките на момента, като цифров фотоапарат?
- Не, снима само на лента. Разон настоя за това.
- А сега и по-сложния въпрос. Нали осъзнаваш проблемите с устройство което прави снимки на дадено място много далеч в миналото?
- Какво имаш предвид?
- Само едно - не сме на същото място както преди две хиляди години. Планетата се движи. Един от теоретичните проблеми с пътуването във времето е, че ако се върнеш стотици години назад на мястото, на което стоиш, най-вероятно ще се окажеш в открития космос. И дори да си голям късметлия и планетата да е на мястото, на което се е намирала, въртенето на Земята предполага, че ще се озовеш на друго място на повърхността. Дори под повърхността или на стотици метри във въздуха.
- Това е абсурдно.
- Нарича се наука - казах и погледнах към църквата. Това, което правехме тук беше абсурдно. И все пак…
- Знам само, че Разон ходеше на място, за да прави снимките.
- Добре - казах. Още един въпрос. Какъв беше като човек?
- Винаги беше готов да спори - отговори тя, без да се замисля. - Много държеше на уредите си. Сигурна съм, че причината да се измъкне беше, че ни убеди как не може да работи пълноценно, когато е разделен от нещата си и му дадохме прекалено голяма свобода.
Накрая групата ни успя да влезе в църквата. Задушният въздух носеше звуците на шепнещите туристи и на влачещите се по камъните крака. Мястото все още служеше за поклонничество.
- Изпускаме нещо, Стивън - обади се Айви зад мен. - Пренебрегваме важна част от пъзела.
- Някакви предположения - попитах, докато разглеждах орнаментите по стените.
- Мисля.
- Чакай малко - намеси се Джей Си. - Смяташ, че пропускаме нещо, но не знаеш какво е и нямаш и идея какво може да е?
- Като цяло, да.
- Кльощав, обърна се към мен Джей Си, - мисля, че ми липсват един милион долара, но не знам защо, нито имам идея как може да съм ги изкарал. Но съм сигурен, че ми липсват. Би ли направил нещо по…
- Голям си кретен - озъби му се Айви.
- Стига де, това, което казах, беше метафора.
- Не, беше логично доказателство.
- К’во?
- Опита се да докажеш, че си идиот. И знаеш ли, успя. Без всякакво съмнение можем да констатираме, че си пълен идиот.
Двамата се отдалечиха, без да прекъсват спора си. Навлязох навътре в църквата. Мястото, на което се предполагаше, че е било извършено разпъването, беше белязано с позлатен алков, претъпкан с туристи и вярващи. Скръстих ръце недоволно. Много от туристите правеха снимки.
- Какво има? - попита Моника.
- Мислех, че е забранено да се използват светкавици. На повечето подобни места се забранени.
Ако Разон опиташе да използва своята, щеше да е по-вероятно някой да го забележи. Вероятно беше забранено, но охраната не си правеше труда да съблюдава строго това правило.
- Започваме да търсим - каза Моника и махна отривисто на мъжете.
Трима от тях тръгнаха през тълпата, за да търсят игла в купа сено - да намерят някой на едно от най-светите места, който може да си спомни, че е виждал Разон.
Докато чаках забелязах, че двамина от охраната наблизо говорят на иврит. Единият помаха на другия, явно смяната му приключваше, и се отдалечи.
- Калиани, ела с мен.
- Разбира се, г-н Стийв - тя скочи от стъпалото, присъедини се към мен и двамата тръгнахме след отдалечаващия се пазач.
Охранителят ми хвърли отегчен поглед.
- Здравейте - казах с помощта на Калиани. Първо промърморих под нос какво искам да кажа, за да може да го преведе. - Простете слабото ми владеене на иврит.
Той замълча за секунда, след това се усмихна.
- Не е толкова зле.
- Ужасен е.
- Вие евреин ли сте? - опита да налучка. - От Щатите?
- Не, не съм евреин, но познахте, че съм от Щатите. Просто смятам, че човек трябва да опознае езика на страната, която посещава.