— И какво общо има това с отдел Убийства? — попита Райън.
Аткинс се обърна към него с безизразно лице.
— Мишкин оставя послания, заплашвайки със смърт, ако се върне и види, че нещо не си е на мястото.
Райън премигна.
— Героична работа, Аткинс. Омирова — отбеляза Киндерман. — Райън, имаш ли да ми кажеш нещо?
— Още не.
— Тогава защо ми губиш времето?
— Просто се чудех дали няма нещо ново.
— Отвън е много студено. Също така тази сутрин слънцето изгря. Имаш ли още въпроси към оракула, Райън? Няколко източни царе чакат реда си.
Райън погледна разочаровано и излезе от стаята. Киндерман го проследи с поглед и когато вратата се затвори, погледна към Аткинс.
— Хвана се на цялата работа за Мишкин.
Аткинс кимна.
Детективът поклати глава.
— Човекът не чува музиката — отбеляза той.
— Опитва се, сър.
— Благодаря ти, Майко Тереза! — Киндерман кихна и посегна към кутийката с кърпичките.
— Наздраве!
— Благодаря ти, Аткинс. — Киндерман си избърса носа и изхвърли кърпичката. — Значи ще ми донесеш досието на Близнаци.
— Разбрано, сър.
— След това виж дали някой не е потърсил старицата.
— Още не, сър. Проверих, като идвах насам.
— Обади се в Уошингтън поуст, в отдела по разпространение; намери името на шефа на Кинтри и го пусни в компютъра на ФБР. Разбери дали някога е имал проблеми със закона. В пет сутринта и в този студ почти няма вероятност убиецът да е излязъл на разходка и да се е натъкнал случайно на Кинтри. Някой е знаел, че той ще бъде там.
Тракането на телеграфа започна да се просмуква през пода от долния етаж. Киндерман погледна към мястото, откъдето се чуваше звукът.
— Кой може да работи на такова място?
Аткинс кимна.
Телеграфът спря внезапно. Киндерман въздъхна и погледна към помощника си.
— Съществува и друга възможност. Някой по маршрута на Кинтри може да го е убил, някой, който вече е бил получил вестника си преди момчето да отиде до навеса с лодки. Може да го е убил и после да го е завлякъл до навеса. Възможно е. Така че всички тези имена трябва да влязат в компютъра.
— Разбрано, сър.
— Още нещо. Почти половината от вестниците на Кинтри все още не са доставени. Разбери от Поуст кой се е обаждал да се оплаче, че не си е получил вестника. После ги зачеркни от списъка и вкарай в компютъра имената на онези, които останат — които не са се обаждали.
Аткинс престана да пише в бележника си. Погледна към детектива с някакво предположение в погледа си.
Киндерман кимна.
— Да. Точно така. В неделя хората винаги искат да получат забавните си вестници, Аткинс. Така че ако някой не се е обадил и не е поискал вестника си, за това може да има само две причини — или абонатът да е мъртъв, или той да е убиецът. Това е изстрел надалеко. Но няма да навреди. Трябва да провериш тези имена в компютъра на ФБР. Между другото, ти вярваш ли, че някой ден компютрите ще могат да мислят?
— Съмнявам се.
— Аз също. Веднъж четох някакъв теолог, който задаваше същия въпрос и казваше, че проблемът ще започне да му причинява безсъние чак когато компютрите започнат да се тревожат, че частите им се износват. Пак моите чувства. Компютрите, късмет, Бог да ги поживи, с тях всичко е наред. Но един предмет, направен от предмети, не може да мисли за себе си. Прав ли съм? Всичко това са само глупости, че умът бил само един мозък. Разбира се, ръката ми е в джоба ми. Но да не би моят джоб да е моята ръка? Всяко пиянде на М стрийт знае, че мисълта е мисъл, а не някакви си клетки, които се разхождат из мозъка. Те знаят, че ревността не е някаква игра от Лего. Между другото, кой кого будалка? Ако тези чудесни японски учени можеха да произведат изкуствена мозъчна клетка, голяма само четвърт кубически инч, за изкуствен мозък ще ти трябва да поддържаш склад от половин милиона кубически фута, за да го скриеш от съседката си, мисис Брискин, и да я увериш, че в другата сграда не става нищо забавно. Освен това аз мечтая за бъдещето, Аткинс. Кой компютър би могъл да направи това?
— Елиминирате Меникс?
— Нямам предвид, че мечтая за общото, предвидимото бъдеще. Аз мечтая за онова, за което никога не би се досетил. И не само аз. Прочети Експеримент с времето от Дж. У. Дюн. Също и Юнг, психолога, и Волфганг Паули, неговото невероятно приятелче, физикът, когото сега наричат баща на неутриното. От тези хора можеш да си купиш кола на старо, Аткинс. Колкото до Меникс, той е баща на седем деца, светец, и аз го познавам от осемнайсет години. Забрави за това. Онова, което е странно — според мен — е, че Стедман не забеляза никакви признаци, че Кинтри е бил ударен първо по главата. Как може да е станало това след всичко, което са му направили? Той е бил в съзнание. Мили Боже, той е бил в съзнание… — Киндерман погледна надолу и поклати глава. — Трябва да търсим повече от едно чудовище, Аткинс. Някой трябва да го е държал. Така трябва да е било.