— Сега всички физици са сигурни — продължи той, — че всички познати процеси в природата някога са били част от една-единствена, обединена сила. — Киндерман млъкна и после заговори по-тихо. — Вярвам, че тази сила е била човек, който много отдавна се е разкъсал на парчета заради копнежа си да оформи собственото си същество. Това е било Грехопадението — почти прошепна той, — Големият Взрив — началото на времето и на материалната вселена, когато единственият се е превърнал в множество — легион. И ето защо Бог не може да се намесва: еволюцията е този човек, който расте и се връща навътре в себе си.
Лицето на сержанта се сбръчка озадачено.
— Кой е този човек? — попита той.
— Не можеш ли да се досетиш? — Очите на Киндерман бяха жизнерадостни и се усмихваха. — Отдавна съм ти дал повечето нишки.
Аткинс поклати глава и зачака отговора.
— Ние сме Падналия Ангел — каза Киндерман. — Ние сме Носителя на Светлина. Ние сме Луцифер.
Киндерман и Аткинс се спогледаха. Когато камбанката на вратата звънна, те погледнаха към входа. Влезе един раздърпан скитник. Дрехите му бяха изпокъсани и изцапани с кал. Той тръгна мълчаливо към бармана и впери очи в него в кротка и мълчалива молба. Барманът го изгледа над вестника си, стана, приготви няколко хамбургера, пъхна ги в плик и ги подаде на бродягата, който тихо се затътри към изхода.
— Ура за Карамазов — промърмори Киндерман.
Благодарности
Моите благодарности на приятеля ми Джак Визард заради това, че той пръв ми предложи теорията за Ангела; и на прекрасната Джули Джордан, без чието насърчение и подкрепа този роман нямаше да бъде написан никога.