Выбрать главу

— Джо, къде слагаш всичко това? — учуди се Райли, наблюдавайки как дребната, червенокоса глава с лунички на лицето поглъща едновременно свинска пържола и сандвич с палачинка. Дайър обърна учудените си сини очи към президента и каза безизразно:

— Чист живот, mon pare16. — После се пресегна към млякото и си наля още една чаша.

Отец Райли поклати глава и отпи от кафето си, забравяйки докъде е стигнала дискусията им за Дън17 като поет и свещеник.

— Някакви планове за днес, Джо? Тук ли ще бъдеш?

— Искате да ми покажете колекцията си от вратовръзки или какво?

— Следващата седмица ще изнасям речта си пред американската адвокатска асоциация. Искам да я поизгладя.

Райли гледаше удивено как Дайър излива цяло езеро кленов сироп в чинията си.

— Да, ще бъда тук до два без четвърт, а после трябва да отида на кино с един приятел. Лейтенант Киндерман. Вие го познавате.

— Онзи с лице на копой? Ченгето?

Дайър кимна и си натъпка устата.

— Той е интересен тип — отбеляза президентът.

— Всяка година на този ден той изпада в униние и се депресира, така че трябва да го поободря. Обича киното.

— Днес ли е?

Дайър кимна, защото устата му отново беше пълна.

Президентът отпи от кафето си.

— Бях забравил.

Дайър и Киндерман се срещнаха пред кино Биограф на М стрийт и гледаха почти половината от Малтийският сокол, удоволствие, прекъснато когато един човек седна до Киндерман, направи няколко възприемчиви и положителни забележки за филма, които Киндерман прие с удоволствие, а после се втренчи в екрана, слагайки ръка върху бедрото на Киндерман; в този момент Киндерман се обърна към него с недоверие и едва успя да изрече:

— Мили Боже, не мога да повярвам — докато щракваше белезниците върху китката на човека. Докато Киндерман изведе човека във фоайето, докато извика патрулната кола и го натика вътре, последва леко вълнение.

— Просто го сплашете и го пуснете да си върви — прошушна лейтенантът на шофьора.

Човекът подаде глава през задния прозорец.

— Аз съм личен приятел на сенатор Клърман.

— Сигурен съм, че той ужасно ще съжалява да чуе това по новините в шест часа — ухили се детективът. После подвикна на шофьора. — Avanti! Карай!

Полицейската кола тръгна. Беше се насъбрала малка тълпа. Киндерман се огледа за Дайър и най-накрая го забеляза, притиснат на входа. Той гледаше към улицата, а ръката му притискаше реверите на палтото му, за да не се вижда кръглата католическа якичка.

Киндерман приближи към него.

— Какво правиш, създаваш орден на име Криещите се отци?

— Опитвам се да стана невидим.

— Провали се — отбеляза остроумно Киндерман. Пресегна се и докосна Дайър. — Виж. Това е ръката ти.

— Боже, наистина е забавно да се излиза с теб, лейтенант.

— Държиш се глупаво.

— Без майтап?

— Онзи жалък putz — въздъхна жално детективът. — Развали ми филма.

— Ти вече си го гледал десет пъти.

— И още десет — даже двайсет — няма да ми навредят. — Киндерман хвана ръката на свещеника и тръгнаха. — Да отидем да хапнем в Гробниците или може би При Клайд, или във Ф. Скот — започна да го придумва детективът. — Можем да вземем малко nosh18, да побеседваме и да покритикуваме.

— Половин филм?

— Аз помня останалото.

Дайър го спря.

— Бил, изглеждащ уморен. Труден случай?

— Не много.

— Изглеждаш съсипан — настоя Дайър.

— Не, добре съм. А ти?

— Добре съм.

— Лъжеш.

— Ти също — каза Дайър.

— Вярно.

Погледът на Дайър се спря загрижено върху лицето на детектива. Приятелят му изглеждаше изтощен и доста притеснен. Имаше нещо твърде нередно.

— Ти наистина изглеждаш ужасно изморен — повтори той. — Защо не си отидеш у вас и не подремнеш?

Сега той се тревожи за мен, помисли си Киндерман.

— Не, не мога да си отида у дома — отговори.

— Защо не можеш?

— Заради шарана.

— Знаеш ли, стори ми се, че каза шаран.

— Шаранът — повтори Киндерман.

— Пак го каза.

Киндерман се приближи до Дайър — лицето му се озова на по-малко от инч от лицето на свещеника — и го погледна с твърд, мрачен поглед.

— Майката на моята Мери ни е на гости, нали? Тя, която се оплаква, че аз постоянно се събирам с лоши компании и че по някакъв начин съм свързан с Ал Капоне; тя, която дава на жена ми подаръци Чанука от Чуцпа и кибуц номер пет19, която твърди, че парфюмите, направени в Израел, винаги са най-добрите. Шърли. Сега имаш ли представа за нея? Добре. Скоро тя ще ни готви шаран. Вкусна риба. Нямам нищо против. Но тъй като се предполагало, че той е пълен с нечистотии, Шърли купила тази риба жива и от три дни тя плува из ваната ни. Даже сега, докато си говорим, тя плува в моята вана. Нагоре-надолу. Надолу-нагоре. Изчиства се от нечистотиите. И аз я мразя. Още една забележка: Отче Джо, ти стоиш много близо до мен, нали? Забелязал ли си? Да. Тогава си забелязал, че не съм се къпал от няколко дни. Три. Шаранът. Така че никога не си ходя у дома, преди шаранът да заспи. Боя се, че ако го видя докато плува, ще го убия.

вернуться

16

Mon pare (фр.) — отче мой — Б.пр.

вернуться

17

Джон Дън (1572-1631) — английски метафизичен поет — Б.пр.

вернуться

18

Nosh — (идиш) — хапвам, дъвча — Б.пр.

вернуться

19

Чанука или Ханука (идиш) — еврейски фестивал, на който се чества преосвещаването на Храма от Юда Макавей и се празнува в продължение на осем дни; Чуцпа (идиш) — нещо безсрамно и безочливо; кибуц — селскостопанска комуна в Израел, с общо имущество и равенство в труда и потреблението. — Б.пр.