Дайър се дръпна от него и се разсмя.
По-добре. Много по-добре — помисли си Киндерман.
— Хайде сега, какво да е — При Клайд, в Гробниците или във Ф. Скот?
— Били Мартин.
— Не ме затруднявай. Вече съм направил резервации в При Клайд.
— При Клайд?
— Нали знаеш, мислех, че може би ще поискаш именно това.
— Направих го.
И двамата тръгнаха да забравят нощта.
Аткинс седна зад бюрото си и примигна. Помисли си, че може би е разбрал погрешно или че не се е изразил твърде ясно. Премисли го отново, този път държеше телефона по-близо до устата си и тогава чу отговорите, които вече бе чул преди.
— Да, разбирам… Да, благодаря. Благодаря много. — Затвори телефона. В малкия офис без прозорци можеше да чуе собственото си дишане. Отмести настолната лампа от очите си и постави ръката си под светлината. Връхчетата на пръстите му бяха обезкървени и бели под ноктите. Аткинс беше уплашен.
— Може ли още малко домати за хамбургера? — Киндерман разчистваше място на масата заради поръчката от пържени картофки, която тъмнокосата млада сервитьорка им носеше.
— О, благодаря — каза тя и постави чинията между Киндерман и Дайър. — Три резенчета ще бъдат ли достатъчни?
— И две са много.
— Още кафе?
— Не, на мен ми стига, благодаря ви, мис. — Детективът погледна към Дайър. — Ами ти, Брус Дърн? Седма чаша?
— Не, благодаря — поклати глава Дайър и остави вилицата до чинията си с огромен и недояден омлет с кокос и къри. Посегна към цигарите върху синьо-бялата покривка.
— Ще се върна с доматите — кимна сервитьорката. Усмихна се и пое към кухнята.
Киндерман погледна към чинията на Дайър.
— Нищо не ядеш. Да не си болен?
— Много е пикантно — каза свещеникът.
— Много пикантно? Виждал съм те да топиш палачинки в горчица. Синко, остави специалистът да ти каже кое е пикантно. Главен готвач Милани идва на помощ. — Киндерман взе вилицата си и си отчупи хапка от омлета на Дайър. После остави вилицата и се загледа безизразно в чинията на Дайър. — Поръчал си си някаква археологическа находка.
— Да се върнем към филмите — предложи Дайър и издиша първия си облак дим.
— На моя списък от десетте най-велики филми — обяви Киндерман. — Кои са твоите любими, отче? Може би ще споменеш първите пет.
— Устните ми са запечатани.
— Но не достатъчно често. — Киндерман солеше пържените картофи.
Дайър сви стеснително рамене.
— Кой може да избере петте най-добри неща от каквото и да е?
— Аткинс — незабавно отговори детективът. — Той може да ти вкара всичко в категории: филми, танци — каквото и да е. Спомени му за еретици и той ще ти даде списък от десет, подредени по предпочитание, без да се поколебае. Аткинс е човек на бързите решения. Но няма значение, той има вкус и обикновено е прав.
— О, така ли? И кои са любимите му филми?
— Първите пет?
— Първите пет.
— Казабланка.
— А кои са другите четири?
— Същите. Той е абсолютно луд по този филм.
Йезуитът кимна.
— Той кима — обяви мрачно Киндерман. — Бог е обувка за тенис, му казва еретикът, а Торквемада20 кимва и казва: Пазач, пусни го. Няма какво повече да се каже и от двете страни. Наистина, отче, тези прибързани решения трябва да свършат. Ето какво излиза от цялото това пеене и китари в ушите ти.
— Искаш да ти кажа кой е любимият ми филм?
— Но, моля те, побързай — погледна го Киндерман сърдито. — Рекс Рийд е в телефонната кабина и чака да му се обадя.
20
Томас де Торквемада — (1420-1498) (на испански: Tomás de Torquemada) е испански духовник и пръв велик инквизитор на испанската инквизиция. — Б.пр.