— Това е чуден живот — обяви Дайър. — Сега доволен ли си?
— Да, отличен избор — кимна Киндерман. Направо грейна.
— Мисля, че съм го гледал двайсет пъти — призна Свещеникът с усмивка.
— Не би могло да навреди.
— Със сигурност го обичам.
— Да, той е невинен и хубав. Разчувства ти сърцето.
— Ти каза същото за Гумена глава.
— Не споменавай това безсрамие — изгледа го свирепо Киндерман. — Аткинс го нарича Дългото пътуване в разврата.
Сервитьорката се приближи и остави чиния с резенчета домати.
— Заповядайте, сър.
— Благодаря ви — каза ѝ детективът.
Тя погледна към омлета на Дайър.
— Нещо не е наред с омлета?
— Не, той просто спи — отговори Дайър.
Тя се разсмя.
— Да ви донеса ли нещо друго?
— Не, това е добро. Предполагам, че просто не съм гладен.
Тя посочи към чинията.
— Да я взема ли?
Той кимна и тя я отнесе.
— Изяж нещо, Ганди — каза Киндерман, бутайки чинията с картофите към Дайър.
Свещеникът не им обърна внимание и попита:
— Как е Аткинс? Не съм го виждал от месата на Бъдни вечер.
— Той е добре и през юни ще се жени.
Дайър грейна.
— О, това е страхотно!
— Ще се жени за детската си любов. Толкова е мило… Толкова сладко. Две малки бебенца сред горите.
— Къде ще бъде сватбата?
— В един фургон. Даже сега спестяват пари за мебели. Булката работи на касата в един супермаркет, Бог да я благослови, а Аткинс, както обикновено, ми помага през деня, а през нощта обира универсални магазини. Между другото, етично ли е един държавен служител да работи две работи или просто аз съм твърде придирчив за това, отче? С удоволствие бих приел духовния ти съвет.
— Не мисля, че в тези магазини държат твърде много пари.
— Между другото, как е майка ти?
Дайър тъкмо смачкваше цигарата си. Спря и погледна странно към Киндерман.
— Бил, тя е мъртва.
Детективът погледна ужасѐн.
— Мъртва е от година и половина. Мисля, че ти казах.
Киндерман поклати глава.
— Не знаех…
— Бил, казах ти.
— Толкова съжалявам…
— А аз не. Тя беше на деветдесет и три, изпитваше ужасни болки и това си беше една благословия. — Дайър погледна настрани. Джубоксът до бара оживя и той погледна към звука. Видя, че няколко студенти пият бира от големи халби. — Мисля, че получих пет-шест фалшиви тревоги — продължи тихо, връщайки погледа си към Киндерман. — Брат ми или сестра ми ми се обаждаха и казваха: Джо, мама умира, най-добре е да си дойдеш. Този път стана.
— Толкова съжалявам. Трябва да е било ужасно.
— Не. Не беше. Когато отидох, ми казаха, че е мъртва — брат ми, сестра ми, докторът. Така че аз влязох и прочетох Упокойната молитва край леглото ѝ. А когато свърших, тя отвори очи и ме погледна. Едва не подскочих. Тя каза: Джо, това беше една прекрасна, мила, хубава молитва. А сега, би ли ми приготвил едно питие, синко? Е, Бил, можах само да се понеса надолу към кухнята, бях толкова дяволски развълнуван. Налях ѝ скоч с лед, занесох ѝ го и тя го изпи. После аз взех празната чаша от ръцете ѝ, а тя ме погледна в очите и каза: Джо, мисля, че никога не съм ти казвала това, синко, но ти си един чудесен човек. И после умря. Но онова, което наистина ме развълнува… — Той направи пауза, виждайки, че очите на Киндерман се навлажняват. — Ако вземеш да се разревеш, аз тръгвам.
Киндерман разтри очи с юмруци.
— Съжалявам. Но е тъжно да си помислиш, че майките са толкова грешни — промълви той. — Моля не продължавай.
Дайър се наведе през масата.
— Онова, което не мога да забравя — онова, което наистина ме порази повече от всичко — беше, че там лежеше онази съсипана деветдесет и три годишна старица с умрели мозъчни клетки, с наполовина изтощени слух и зрение, с тяло, което приличаше на развалина, но когато ми говореше, Бил — когато ми говореше, всичко нейно си беше там.
Киндерман кимна, поглеждайки надолу към ръцете си, стиснати върху масата. Черен и непризован, образът на Кинтри, прикован върху греблата, простреля съзнанието му като куршум.
Дайър сложи ръка върху китката на Киндерман.
— Хей, хайде. Всичко е наред — рече му. — Тя е наред.
— Просто ми се струва, че светът е жертва на убийство — отговори му мрачно Киндерман. Вдигна унилия си поглед към свещеника. — Бог би ли измислил нещо като смъртта? Просто казано, това е противна идея. Не е популярна, отче. Не е хит. Не е печеливша.