Градската болница на Джорджтаун беше масивна и чисто нова. Модерната ѝ сграда се простираше между О стрийт и Резервоар роуд, а фасадата ѝ гледаше към западната страна на Тридесет и седма. Амфортас може да стигне от дома си до там за две минути и тази сутрин пристигна в неврологичното крило на четвъртия етаж точно в седем и половина. Дежурният го чакаше на бюрото за прием и двамата заедно тръгнаха на визитация, минавайки от стая в стая сред пациентите, като дежурният представяше всеки нов случай, а Амфортас задаваше въпроси на пациентите. Докато вървяха по коридора, те обсъждаха диагнозите.
В четиристотин и втора лежеше тридесет и шест годишен търговец със симптоми на мозъчно увреждане; по-точно едностранно занемаряване. Той обличаше грижливо половината от тялото си, обратната страна на увреждането, докато напълно пренебрегваше другата страна. Бръснеше само едната страна на лицето си.
В четиристотин и седма лежеше петдесет и четири годишен икономист. Проблемите му бяха започнали шест месеца преди да се подложи на мозъчна операция за епилепсия. Хирургът, след като нямал друг избор, изрязал определени части от слепоочните кости.
Месец преди да пристигне в болницата, пациентът отишъл на събрание на сенатската комисия и точно за девет ужасни часа разработил нов план за ревизиране на данъчния код, базиран върху проблемите, които комисията му представила едва на сутринта. Преценката му и подреждането на фактите били удивителни, не по-малко блестящи, отколкото на колегата му с настоящия код, и му трябвали шест часа само за да организира детайлите на плана и да ги изложи подредено. В края на събранието икономистът резюмирал плана за половин час, без изобщо да си прави справка с новите си бележки. След това отишъл в офиса си и седнал зад бюрото си. Отговорил на три писма; после се обърнал към секретарката си и казал: Имам чувството, че днес трябваше да присъствам на събранието на сенатската комисия. От минута на минута той не можел да запомня новите факти.
В четиристотин и първа лежеше момиче на двайсет години с вероятен случай на менингит коки. Дежурният беше нов и не забеляза потрепването, когато Амфортас спомена името на болестта.
В четиристотин и двадесета лежеше петдесет и една годишен дърводелец, оплакващ се от призрачен крайник. Преди година бе изгубил ръката си и продължаваше да страда от мъчителна болка в ръката, която вече нямаше.
Разстройството се беше развило по обичайния начин, като дърводелецът най-напред имал усещане за парене и за определена форма на ръката. Струвало му се, че я движи в пространството като обикновен крайник, когато се разхождал, сядал или се протягал в леглото. Даже неволно посягал с нея към някои предмети. А после дошла ужасната болка, когато ръката се свивала и не искала да се отпусне.
Подложил се на възстановителна операция, както и на отстраняване на някои малки неврони, нервни възли от регенерационна тъкан. Най-напред почувствал облекчение. Усещането, че ръката си е там, останало, но сега той чувствал, че може да свива и мести пръстите.
После болката в призрачната ръка се върнала и била много силна, като пръстите били притиснати стегнато върху палеца, а китката била свита остро. Никакво усилие на волята не можело да помръдне и част от нея. Понякога усещането за стегнатост в ръката било непоносимо; друг път, както обясни дърводелецът, той усещал, че дълбоко на мястото на старата рана постоянно се забива скалпел. Имаше и оплаквания от усещане за пробиване в показалеца. Усещането като че ли започвало от върха на пръста, но после стигало чак до рамото и в остатъка от ръката се получавали спазматични контракции.
Дърводелецът обясни, че често получавал гадене, когато болката била изострена до крайност. Когато болката най-сетне стихвала, напрежението в ръката като че ли се поотпуснало, но никога дотолкова, че да му позволи да мърда ръката.