Амфортас зададе един въпрос на дърводелеца.
— Сякаш най-голямата ви грижа е напрежението в ръката. Бихте ли ми казали защо?
Дърводелецът го помоли да стисне пръстите си върху палеца, да извие китката, после да вдигне ръка високо горе и да задържи така. Неврологът се подчини. Но след няколко минути болката се оказа твърде остра и Амфортас приключи експеримента.
Дърводелецът кимна с глава.
— Така. Но вие можете да си свалите ръката. А аз не мога.
Двамата излязоха от стаята мълчаливо.
Докато вървяха по коридора, дежурният сви рамене.
— Не знам. Можем ли да му помогнем?
Амфортас препоръча инжекция новокаин в горния гръдно симпатичен нервен възел.
— Това ще го облекчи за известно време. Няколко месеца.
Но не повече. Той не познаваше лечение за призрачен крайник.
Или за разбито сърце.
В четиристотин двадесет и четвърта лежеше една домакиня. От шестнадесетгодишна възраст тя се оплакваше от болки в стомаха, при това толкова упорити, че в продължение на няколко години се подложила на четиринадесет стомашни операции. Последвало дребно нараняване в главата, което довело до оплаквания от толкова силно главоболие, че била извършена субтемпорална декомпресия. Сега се оплакваше от мъчителна болка в крайниците и гърба. Най-напред беше отказала да даде историята на болестта. А сега лежеше постоянно само на лявата си страна и крещеше, когато дежурният правеше усилия да я обърне по гръб.
Когато Амфортас се наведе над нея и я докосна нежно по кръста, тя изкрещя и се разтрепери жестоко.
Когато я оставиха, Амфортас се съгласи с мнението на дежурния, че тя трябва да бъде насочена към психиатър с мнение за вероятна пристрастеност към операции.
И към болка.
В четиристотин двадесет и пета, друга домакиня, на трийсет години, която се оплакваше от хронично, пулсиращо главоболие, придружено от анорексия и повръщане26. Най-лошата възможност беше тумор, но болката бе ограничена в едната страна на главата като при теикопсия, временна слепота, причинена от появата в полезрението на светла област, ограничена от зигзагообразни линии. Обичайният симптом за теикопсия е мигрената. Нещо повече, пациентката идваше от семейство, което държеше на културата и имаше строги стандарти на поведение, които отричаха или наказваха всяка проява на агресивни чувства. Това бе обичайната история на пациент с мигрена. Потисканата враждебност постепенно води до несъзнателна ярост, а яростта атакува пациента под формата на психическо разстройство.
Още едно насочване към психиатъра.
Четиристотин двадесет и седма беше последната стая, мъж на тридесет и осем години с възможен тумор на слепоочната кост. Той бе един от санитарите в болницата и само преди ден бе открит в приземния склад, където бе сложил около дузина електрически крушки в кофа вода и бързо ги клатеше нагоре-надолу. След това не можеше да си спомни какво е правил. Това беше автоматизъм, тъй нареченото автоматично действие, характеризиращо се с психомоторен пристъп. Подобни атаки могат да бъдат много деструктивни, в зависимост от несъзнателните емоции на пациента, въпреки че по-често са безобидни и просто неуместни. Винаги странни, подобни отклонения обикновено са с кратка продължителност и се смятат за напълно необясними като объркващия случай с човека, който пилотирал лек самолет от летище във Вирджиния до Чикаго, макар че никога не се бил обучавал да управлява самолет, а после нямал никакви спомени от събитието. Понякога се случват и жестоки нападения. Един човек, за когото по-късно открили, че има наранена слепоочна кост вследствие на доброкачествен тумор, убил жена си в състояние на епилептична екзалтация.
Случаят на санитаря бе повече от нормален. Неговата история бе осеяна със свързани пристъпи, усещания за неприятни вкусове или миризми; давал описания на шоколад с метален вкус и миризма на гниеща плът без очевиден източник. Имал и пристъпи на deja vu27, както и на обратното, jamais vu — усещане, че не познаваш едно напълно познато място. Тези епизоди често били предшествани от странно мляскане с уста. Консумацията на алкохол ги възбуждала.
По-нататък имаше визуални халюцинации, сред които и микропсия, когато предметите изглеждат по-малки, отколкото са в действителност; и левитация, усещане за издигане във въздуха без никаква подкрепа. Санитарят имал и един кратък епизод на феномена, известен като удвояване. Той видял триизмерното си подобие, което повтаряло всяка негова дума и действие.
27
Déjà-vu (фр.); букв. вече видяно. Преживяване, при което човек се чувства сигурен, че вече е виждал или преживявал някаква нова ситуация (човек усеща, все едно, че дадена случка вече се е състояла или се е случила неотдавна), въпреки че точните обстоятелства около предишната ситуация са неясни. Този термин е въведен от френския психолог Емил Буарак (1851-1917). — Б.пр.