ЕЕГ28 беше особено зловеща. Тумори от това естество, ако този беше такъв, работят бавно и коварно в продължение на много месеци, прилагайки напрежение нагоре върху гръбначния мозък; но накрая събират внезапна инерция и само за няколко седмици, ако не се проследят, притискат и смазват гръбначния мозък.
Резултатът беше смърт.
— Уили, подай ми ръка — каза мило Амфортас.
— Коя? — попита санитарят.
— Която и да е. Лявата.
Санитарят се подчини.
Дежурният гледаше Амфортас с леко раздразнение.
— Аз вече го правих — изрече обидено той.
— Искам да го направя пак — каза тихо Амфортас.
Сложи показалеца и средния пръст на лявата си ръка върху дланта на санитаря и палеца на дясната си ръка — върху китката му, после притисна и започна да движи пръстите в кръг. Ръката на санитаря по рефлекс последва движението на пръстите.
Амфортас спря и освободи ръката му.
— Благодаря, Уили.
— Няма защо, сър.
— Не се притеснявай.
— Няма, сър.
В девет и половина Амфортас и дежурният стояха до кафе-машината на ъгъла на коридора, до входа на психиатричното отделение. Обсъждаха диагнозите си и размишляваха върху новите случаи. Когато стигнаха до санитаря, обобщението беше бързо.
— Вече поръчах скенер на мозъка — информира дежурният.
Амфортас кимна в съгласие. Само тогава можеха да бъдат сигурни, че има тумор и че той вероятно е близо до крайния си стадий.
— Може би трябва да запазиш и операционната, за всеки случай. — Дори сега навременната операция щеше да спаси живота на Уили.
Когато дежурният стигна до момичето с менингита, Амфортас се стегна и се отдръпна, стана почти груб. Дежурният забеляза внезапната промяна, но знаеше, че невролозите изследователи имат репутация на хора, затворени в себе си, необщителни и странни. Свърза смахнатото поведение с това или може би с младостта на момичето и с вероятността нищо да не я спаси от сериозна инвалидност, даже от ужасно болезнена смърт.
— Как вървят изследванията, Винсент?
Дежурният бе привършил кафето си и мачкаше чашката си, преди да я хвърли в кошчето за боклук. След изслушването на пациентите формалностите бяха изоставени.
Амфортас сви рамене. Една сестра тикаше количка с лекарства покрай тях и те проследиха движенията ѝ. Неговото безразличие започваше да дразни младия лекар.
— От колко време работиш върху това? — настоя хитро той, решен да счупи странната бариера помежду им.
— От три години — отговори Амфортас.
— Някакви открития?
— Не.
Амфортас попита за нова информация по старите случаи в отделението. Дежурният го осведоми.
В десет Амфортас отиде на събрание, конференция с целия персонал, която беше насрочена за преди обяд. Шефът на неврологията изнесе лекция за мултиплицираната склероза. Тъй като стажантите и дежурните изпълниха коридора, Амфортас не можа да я чуе, въпреки че седеше на заседателната маса. Той просто не слушаше.
След лекцията започна дискусия, която скоро се превърна в разгорещен дебат за вътрешната политика в отделението, а когато Амфортас каза: Извинете ме за минута, и излезе, никой не забеляза, че той повече не се върна в стаята. Събранието завърши с крясъците на шефа: По дяволите, писна ми от пияници в това отделение! Изтрезнейте или стойте дяволски далеч от болницата, по дяволите! Това го чуха всички дежурни и стажанти.
Амфортас се върна в стая четиристотин и единадесет. Момичето с менингит се беше облегнало на възглавницата си, а погледът ѝ беше залепен хипнотично в телевизионния екран, монтиран на стената. Прещракваше каналите. Когато Амфортас влезе, очите ѝ се преместиха към него. Вратът ѝ вече се беше схванал от болестта. Движението беше болезнено.
— Здравейте, докторе.
Пръстът ѝ докосна бутона на дистанционното. Телевизионната картина прищрака и изчезна.
— Не, така е добре, не го изключвайте — изрече бързо Амфортас.
Тя гледаше празния екран.
— Сега не дават нищо. Няма хубави шоута.
Той застана до леглото и впери поглед в нея. Тя имаше плитка и лунички.
— Удобно ли ви е? — попита я.
Тя сви рамене.
— Какво не е наред? — попита Амфортас.
— Скучно е. — Очите ѝ се върнаха към него. Тя се усмихна. Но той видя тъмните торбички под очите ѝ. — През деня по телевизията няма нищо интересно.
28
ЕЕГ — Електроенцефалограма — електронно изследване на мозъка, подобно на ЕКГ — електрокардиограма, която пък е електронно изследване на сърцето. — Б.пр.