— Спите ли добре? — попита я.
— Не.
Той вдигна картона ѝ. Вече ѝ бяха предписали хлоралхидрат.
— Дават ми хапчета, но те не помагат — промълви момичето.
Амфортас остави картона. Когато я погледна отново, тя с болка изви тялото си към прозореца. Гледаше навън.
— Може ли да пускам телевизора нощем? Без звук?
— Мога да ви намеря слушалки — предложи Амфортас. — Никой друг няма да чува.
— Всички програми свършват в два часа — заяви изведнъж мрачно тя.
Той я попита с какво се занимава.
— Играя тенис.
— Професионално?
— Да.
— Давате ли уроци?
Отговори му, че не дава. Играела в схемата от турнири.
— Включена ли сте в листата?
Тя отговори:
— Да. Номер девет.
— В страната?
— В света.
— Извинете ме за невежеството — промърмори той: Стана му студено. Не можеше да разбере дали момичето знае какво го очаква.
Тя продължи да гледа втренчено през прозореца.
— Е, предполагам, че сега всичко това е само спомен — отрони тихо.
Амфортас усети, че стомахът му се сви на топка. Тя знаеше.
Той дръпна един стол до леглото ѝ и я попита кои турнири е печелила. Тя като че ли се поосвежи от въпроса и той седна.
— О, ами, френския и италианския. И Клей кортс. В годината, когато спечелих френския, в него не участваше никой от големите.
— Ами италианския? — попита я. — Кого бихте на финала?
Разговаряха за играта още половин час.
Когато Амфортас си погледна часовника и стана да си тръгва, момичето внезапно се затвори в себе си и отново се загледа в прозореца.
— Разбира се, това е добре — промърмори той.
Чуваше как щитовете падат на местата си.
— Имате ли роднини в града? — попита я изведнъж.
— Не.
— Къде са те?
Тя изви тялото си от прозореца и се обърна към телевизора.
— Всички са мъртви — изрече тя с безразличие. Звукът от мача по телевизията почти заглуши гласа ѝ. Когато той я остави, очите ѝ все още бяха приковани към екрана.
Когато излезе в коридора, чу плача ѝ.
Амфортас пропусна обяда и работи в офиса си, приключвайки документацията по някои случаи. Два от тях бяха епилепсии, в които пристъпите се възбуждаха странно. В първия случай — жена на около тридесет и пет — началото се предизвикваше от звука на музика, а момичето на единадесет, във втория случай, трябваше само да погледне ръката си.
Всички други документи се занимаваха с различни форми на афазия29:
Пациентка, повтаряща всичко, което ѝ кажеха.
Пациент, който можеше да пише, но беше напълно неспособен да прочете написаното от самия него.
Пациент, неспособен да разпознае човек само по чертите на лицето, а разпознаването изисква да чуе гласа или да забележи някаква характерна особеност като бенка или необичаен цвят на косата.
Афазиите бяха свързани с увреждане на мозъка.
Амфортас си пийна кафе и се опита да се концентрира. Не успя. Остави химикалката и се втренчи в снимката на бюрото си. Златокосо младо момиче.
Вратата на офиса му се отвори и Фрийман Темпъл, шефът на психиатрията, се вмъкна вътре с живи, гъвкави стъпки, подскачайки на пръсти, докато вървеше. Препусна до един стол до бюрото и се пльосна в него.
— Човече, какво момиче имам за теб! — поде весело той. Протегна крака и ги кръстоса удобно докато палеше пуретата си, после изгаси клечката и я хвърли на пода. — Кълна се в Бога — продължи, — ще я обикнеш. Краката ѝ стигат чак до сливиците. Ами циците? Иисусе, едната е голяма колкото диня, а другата е наистина голяма! Пък и случайно обича Моцарт. Винс, трябва да я свалиш!
Амфортас го наблюдаваше безизразно. Темпъл беше нисък и преминал петдесетте, но лицето му притежаваше дяволит, младежки вид с постоянно веселие, изписано върху него. Макар че очите му приличаха на пшенични поля, разлюлени от вятъра, понякога те гледаха смъртоносно, пресметливо. Амфортас нито му вярваше, нито го харесваше. Когато Темпъл се хвалеше с любовните си завоевания, той обикновено обръщаше внимание и на боксовите си мачове в колежа и караше всички да го наричат Херцога. Така ме наричаха в Станфърд, казваше той. Наричаха ме Херцога. Хвалеше се пред всички по-хубави сестри, че винаги избягвал побоищата, защото според закона моите ръце се считат за смъртоносно оръжие. Като се напиеше, беше непоносим, а момчешкият му чар се превръщаше в гадост. И точно в този момент е пиян, заподозря го Амфортас, или надрусан с амфетамини, или и двете.