— Аз се срещам с приятелката ѝ — втурна се стремглаво напред Темпъл. — Тя е омъжена, но, по дяволите! Какво от това? Какво значение има? Както и да е, твоята е свободна. Искаш ли номера ѝ?
Амфортас взе химикалката си и се загледа в документите. Записа нещо върху един от тях.
— Не, благодаря. От години не съм ходил по срещи — каза тихо той.
Изведнъж психиатърът като че ли изтрезня и се втренчи в Амфортас със строг, студен поглед.
— Знам това — кимна равнодушно той.
Амфортас продължи да работи.
— Какъв е проблемът? Да не си импотентен? — попита настоятелно Темпъл. — Това се случва често в твоето положение. Мога да го излекувам с хипноза. Всичко мога да излекувам с хипноза. Добър съм. Ама наистина, наистина съм добър. Аз съм най-добрият.
Амфортас продължи да не му обръща внимание. Направи някаква поправка в документа.
— Проклетото ЕЕГ се счупи. Можеш ли да повярваш?
Амфортас пак не каза нищо и продължи да пише.
— Добре, какво е това, по дяволите?
Амфортас вдигна поглед и видя, че Темпъл бърка в джоба си. Извади сгънато листче и го хвърли на бюрото. Амфортас го взе и го разгъна. Когато го прочете, видя, че там с неговия почерк е написано тайнственото твърдение: Животът е безсилен.
— Какво, по дяволите, означава това? — повтори Темпъл. Сега отношението му бе станало открито враждебно.
— Не знам — сви рамене Амфортас.
— Не знаеш?
— Не съм го писал аз.
Темпъл скочи от стола си и тръгна към бюрото.
— Боже, ти ми го даде вчера пред бюрото на приемната! Бях зает и просто го пъхнах в джоба си. Какво означава това?
Амфортас бутна бележката настрани и продължи работата си.
— Не съм го писал аз — повтори той.
— Да не си луд? — Темпъл грабна бележката и я размаха пред Амфортас. — Това е твоят почерк! Виждаш ли тези кръгчета над i? Между другото, тези кръгчета са признак за разстройство.
Амфортас изтри една дума и написа друга върху нея.
Лицето на белокосия психиатър почервеня. Той подскочи към вратата и я отвори рязко.
— Най-добре си запиши час при мен — изсумтя той. — Ти си дяволски враждебен, гневен човек и си направо луд за връзване! — Темпъл затръшна вратата след себе си.
Известно време Амфортас се взира в бележката. После се върна към работата си. Трябваше да я свърши през тази седмица.
Следобед Амфортас изнесе лекция в медицинския факултет на университета в Джорджтаун. Представи случая на една жена, която от рождение била неспособна да усеща някаква болка. Като дете тя си отхапала върха на езика, докато се хранела, и получила обгаряния трета степен, след като коленичила за няколко минути върху горещ радиатор, за да наблюдава залеза през прозореца. Когато по-късно била прегледана от психиатър, тя заявила, че не усеща болка, когато тялото ѝ било подложено на силен електрошок, когато била потопена в гореща вода с изключително висока температура, или в ледена баня за много продължително време. Също толкова ненормален бил фактът, че когато били провеждани тези процедури, не се наблюдавала никаква промяна в кръвното ѝ налягане, в пулса и дишането. Тя не си спомняла някога да е кихала или да е кашляла, рефлексът и към задушаване можел да бъде задействан с голяма трудност, а роговичният рефлекс, който защитава очите, изобщо липсвал. Различни стимули като пъхане на клечка през ноздрите, щипане на сухожилията или подкожни хистаминови инжекции — които обикновено се възприемат като форми на мъчение — също не предизвикали никаква болка.
Жената постепенно развила сериозни медицински проблеми: патологична деформация на коленете, бедрата и гърба. Претърпяла няколко ортопедични операции. Хирургът приписал проблемите и на липсата на защита на ставите, които обикновено предизвикват усещането за болка. Тя не прехвърляла теглото си при ставане, не се обръщала насън и не избягвала определени пози, предизвикващи възпаление на ставите.
Починала на двадесет и девет години от масивни инфекции, които вече не можели да бъдат контролирани.
Не последваха въпроси.
В три и тридесет и пет Амфортас се върна в офиса. Заключи вратата, седна и зачака. Знаеше, че точно в този момент не може да работи. Не и в този момент.
По едно време някой почука на вратата, а той изчака стъпките да се отдалечат. После някой опита бравата и започна да бие по вратата; разбра, че това е Темпъл даже преди да чуе провлаченото му ръмжене през дървената врата: