Амфортас се отпусна назад в леглото си и зачака. Стискаше в ръка кехлибарената ампула. Сърцето и главата му биеха в различен ритъм, но след малко двата ритъма се сляха в един. Той изгуби представа за времето.
Когато най-накрая се изправи, видя, че панталонът му все още е на коленете. Вдигна го нагоре и погледът му попадна върху зелената и бяла керамика на нощната му масичка и върху пухкавото патенце, облечено с дрехи на малко момиченце. Отдолу пишеше: СВИРНИ, АКО МИСЛИШ, ЧЕ СЪМ ВЪЗХИТИТЕЛНА. За момент го огледа тъжно. Закопча си колана и слезе долу.
Влезе в дневната и събра неделния Уошингтън поуст. Мислеше да го прочете, докато стопли замразената си вечеря. Когато включи осветлението в кухнята, той замръзна на място. Върху масата в нишата за закуска лежаха остатъците от сутрешно ястие и един брой от неделния Уошингтън поуст. Страниците на вестника бяха пръснати.
Някой го беше чел.
4.
ДО:
д-р Алън Стедман
По Вашето дело № 50
Жертва (и): Кинтри,
Томас Джошуа
ПОД:
д-р Франсис Капонерго
ЛАБ СМ № 77-1М-025
Изследвал:
д-р Самюел Хиршберг
Лаборатория: Бетседа
Възраст: 12
Раса: Ч
Пол: М
Заподозрян (и): Няма
Доказателства, представени от: д-р Алън Стедман Една бутилка кръв и една бутилка урина за проучване за наличие на алкохол и наркотични лекарствени средства.
Дата на получаване: 13 март 1983 година
Кръв: 0.06 етанол на 1000 промила
Урина: 0.08 етанол на 1000 промила
Кръв и урина:
Негативни за значителни количества цианид и флуорид; негативни за барбитурати, карбамити, хидантоини, глутаримиди и други седативно-хипнотични вещества. Негативни за амфетамини, антихистамини, фетсиклидин, бензодиазепини. Негативни за естествени и синтетични наркотици и аналгетици. Негативни за трициклични антидепресанти и въглероден окис. Негативни за тежки метали. Позитивна находка: сукцинилхолин хлорид, 18 милиграма.
5.
Съществува доктрина, написана в тайна, че човек е затворник, който няма право да отваря вратата и да бяга: това е мистерия, която наистина не разбирам напълно. Въпреки че аз също вярвам, че боговете са наши пазачи и че ние, хората, сме тяхна собственост.
Киндерман си помисли за пасажа от Платон. Как можеше да се въздържи? Той висеше като призрак над случая.
— Какво е значението му? — попита той другите. — Как може да бъде?
Те седяха около бюрото в средата на полицейската стая: Киндерман, Аткинс, Стедман и Райън. Киндерман имаше нужда от активност около себе си, от постоянното суетене на света, където имаше ред и подът не можеше да изчезне изпод краката ти. Имаше нужда от светлина.
— Е, разбира се, това не е положителна идентификация — отбеляза Райън. Той се почеса по мускула на ръката. Също като Стедман и Аткинс и той работеше по къс ръкав: в стаята бе твърде топло. Райън сви рамене. — Косата никога, не може да ни даде това, всички го знаем. Но все пак…
— Да, все пак — отекна като ехо гласът на Киндерман. — Все пак…
По дебелина, форма, размери и брой на единица площ от покритите с епидермис корички космите бяха идентични и в двете проби. Космите, взети от ръката на Кинтри, имаха свежи, кръгли корени, което говореше за борба.
Киндерман поклати глава.
— Не може да бъде — промърмори той. — Това е нелепо.
Погледна към снимката, която бяха направили на жената, а после — към чашата чай в ръката си. Мушна резенчето лимон с пръст, разклати го и го разбърка. Все още беше с палто.
— Какво го е убило? — попита.
— Шокът — отговори Стедман. — И бавното задушаване. — Всички зяпнаха. Бил е инжектиран с медикамент, наречен сукцинилхолин. Десет милиграма на всеки петдесет фунта тегло причиняват моментална парализа — поясни той. — Кинтри е имал в себе си почти двадесет милиграма. Не е бил способен да се движи или да извика, а след десет минути не е можел и да диша. Медикаментът атакува дихателната система.