Над тях се спусна покривало от мълчание, отдели ги от останалата част от стаята, от деловото, шумно дърдорене на хора и машини. Киндерман ги чуваше, но звуците бяха приглушени и далечни като забравени молитви.
— За какво се използва — вдигна глава Киндерман — този… как го нарече?
— Сукцинилхолин.
— Харесва ти да го казваш, нали, Стедман?
— Основно е мускулен релаксант — обясни Стедман. — Използва се при анестезия. Главната му употреба е при електрошокова терапия.
Киндерман кимна.
— Трябва да посоча — допълни патологът, — че лекарството не дава почти никакви граници за грешка. За да получи желания ефект, убиецът е трябвало да знае какво прави.
— Значи лекар — уточни Киндерман. — Може би анестезиолог. Кой знае? Някой с медицинска квалификация, нали? И с достъп до лекарството, това, как се казваше. Между другото, намерихме ли подкожна спринцовка на сцената на престъплението, както обикновено, или от онези еднократните, които богаташчетата постоянно захвърлят?
— Не намерихме спринцовка — отговори сериозно Райън.
— Ясно — въздъхна Киндерман. Малко се провалиха при претърсването на сцената на престъплението. Вярно, по чука имаше драскотини от нокти; но намериха само замазани отпечатъци от пръсти, а кръвните антигентестове от слюнката по фасовете показаха, че пушачът е бил от кръвна група нула, най-често срещаната от всички.
Киндерман видя, че Стедман си поглежда часовника.
— Стедман, върви си у дома — промърмори той. — Ти също, Райън. Върви. Давай. Върви си при семейството и си поприказвайте за евреи.
Размениха си любезности за сбогуване и Райън и Стедман избягаха по улиците с нищо друго в съзнанието си, освен вечерята и движението. Докато Киндерман ги гледаше, той отново забеляза оживлението в полицейската зала, сякаш тя бе докосната от техните обикновени мисли. Чу как телефоните звънят, как мъжете крещят; после минаха през вратата и звуците изчезнаха.
Аткинс наблюдаваше как Киндерман отпива от чая си, замислен дълбоко; видя го как бърка в чашата, изважда резенчето лимон, изстисква го, а после го пуска и то пльосва обратно в чашата.
— Това нещо за вестниците, Аткинс — изрече замислено той. Вдигна очи и срещна сериозния поглед на Аткинс.
— Сигурно е грешка, лейтенант. Трябва да е грешка. Има някакво обяснение. Утре ще проверя отново в Поуст.
Киндерман погледна надолу към чая си и поклати глава.
— Няма смисъл. Няма да намериш нищо. Умът ми се вледенява. Нещо ужасяващо ни се присмива, Аткинс. — Отпи от чая си и промърмори: — Сукцинилхолин хлорид. Точно колкото трябва.
— Ами старицата, лейтенант? — Все още никой не беше я обвинил. По дрехите ѝ не бяха открити следи от кръв.
Киндерман го погледна и изведнъж се оживи.
— Знаеш ли нещо за ловуващата оса, Аткинс? Не, не знаеш. Не е много известно. Не е нещо обичайно. Но тази оса е невероятна. Мистерия. Да започнем с това, че продължителността на живота ѝ е само два месеца. Кратко време. Няма значение обаче, стига да е здрава. Добре, тя се излюпва от яйцето си. Тя е бебенце, тя е сладка, малка осичка. На един месец вече е съвсем пораснала и снася свои яйца. И, като гръм от ясно небе, яйцата имат нужда от храна, но от специална храна, и то една-единствена: живо насекомо. Аткинс — да кажем, че това е цикада; да, цикадите биха били добри. Ще кажем цикади. Сега ловуващата оса разбира това. Кой знае как. Това е загадка. Забравѝ. Няма значение. Но храната трябва да бъде жива; гниенето ще бъде фатално за яйцето и за личинката, а живата и нормална цикада ще счупи яйцето и даже ще го изяде. Така че осата не може да хвърли мрежа върху рояк цикади, а после да ги даде на яйцето и да каже: Ето, изяж си вечерята. Мислиш, че животът на ловуващата оса е лесен, а, Аткинс? По цял ден само си лети и жили, сладка работа, а? Не, не е толкова лесен. Изобщо не е. И те си имат проблеми. Но ако осата може просто да парализира цикадата, този проблем е решен и на масата има вечеря. Обаче за да го направи, тя трябва да прецени къде точно да ужили цикадата, което изисква пълно познаване на нейната анатомия, Аткинс — те целите са покрити с тази броня, тези люспи — и трябва да прецени точно колко отрова да инжектира, иначе нашата приятелка цикадата отлита или умира. Необходимо е цялото това медико-хирургическо познание. Не се натъжавай, Аткинс. Наистина. Всичко е наред. Всички ловуващи оси, навсякъде, даже докато си седим тук, всички те пеят Не плачи за мен, Аржентина и парализират насекомите из цялата страна. Не е ли удивително? Как е възможно?