Тя направи гримаса.
— Там закусихме късно, малко бъркани яйца и бекон, а те го поднесоха с булгур и мама извика направо на тезгяха: Тези евреи са луди!
— А къде е тя, нашата почитаема mavin от речното дъно?35
— Спи.
— Слава Богу!
— Бил, бъди мил. Може да те чуе.
— Насън? Да, разбира се, мила. Призракът от Ваната винаги е нащрек. Тя знае, че мога да направя нещо наистина налудничаво с тази риба. Мери, кога ще ядем шарана? Говоря много сериозно.
— Утре.
— Значи тази вечер няма вана, nu?
Можеш да вземеш душ.
— Искам вана с много пяна. Дали шаранът ще има нещо против пяната? Имам желание да водя преговори за сближение. Между другото къде е Джули?
— На урок по танци.
— Урок по танци през нощта?
— Бил, едва осем часът е.
— Тя трябва да танцува през деня. Така е по-добре.
— В какъв смисъл?
— Има повече светлина. Така е по-добре. Може да вижда заострените обувки. Само goyim танцуват добре в тъмното. Евреите се препъват. На тях това не им харесва.
— Бил, имам една малка новина, която хич няма да ти хареса.
— Значи шаранът има пет близначета.
— Близо си. Джули иска да си смени фамилията на Фебре.
Детективът погледна тъпо.
— Не говориш сериозно.
— Съвсем сериозно.
— Не, майтапиш се!
— Тя казва, че така щяло да бъде по-добре за имиджа ѝ като танцьорка.
Киндерман промърмори глухо:
— Жули Фебре.
— Защо не?
Той каза:
— Евреите са farmischt36, не Фебре. Това ли се получава от всичките преселения в нашата култура? После идва доктор Бърни Файнерман да ѝ оперира носа, за да подхожда на името, а след това идва Библията и Книгата на Фебре и в Ноевия ковчег няма да има нищо, което да прилича на гну, само чистички животни на име Мелъди или Таб, всичките УОСП от Дюбюк37. Някой ден ще намерят останките от Ковчега в Хемптънс. Трябва само да благодарим на Бога, че фараонът го няма тук, онзи goniff38 — той щеше да ни се изсмее в лицата още в тази минута.
Тя каза:
— Нещата можеха да бъдат и по-зле.
Той отговори:
— Може би.
— Ковчегът спира ли в Ричмънд?
Той се взираше в пространството.
— Псалмите на Ланс — промърмори. — Потъвам. Въздъхна и главата му клюмна на гърдите.
— Скъпи, моля те върви си в леглото — каза Мери. — Изтощен си.
Той кимна.
— Да, уморен съм. — Стана, приближи до нея и я целуна по бузата. — Лека нощ, кифличке.
— Лека нощ, Бил. Обичам те!
— И аз те обичам.
Качи се горе и заспа за минути.
Сънува. Най-напред летеше над равнини, които бяха ярко оцветени и живи; скоро се появиха села, след това градове, които бяха едновременно обикновени и странни. Изглеждаха както трябва, но бяха някак си чужди и той знаеше, че никога няма да може да ги опише. Както във всеки друг сън, нямаше усещане за тялото си, но се чувстваше енергичен и силен. И сънят беше ясен: знаеше, че е заспал в леглото си и сънува, и пазеше пълни спомени за събитията от деня.
Изведнъж застана в титанска сграда, направена от камък. Стените ѝ бяха гладки и в нежен розов цвят и се извисяваха в таван с поразителна височина. Имаше чувството, че се намира в огромна катедрала. Необятното пространство бе изпълнено с легла, подобни на леглата в болниците, тесни и бели, и там имаше стотици хора, може би повече, ангажирани с най-различни тихи занимания. Някои седяха или лежаха в леглата си, докато други се разхождаха по пижами или в халати. Повечето четяха или разговаряха, а една група от петима близо до Киндерман се бе събрала около маса с някакъв радиопредавател. Лицата им бяха напрегнати и Киндерман чу един от тях да казва: Чуваш ли ме? Наоколо се разхождаха странни същества, крилати мъже като ангели с лекарски униформи. Те се движеха сред леглата и колоните слънчева светлина, които се процеждаха през кръглите прозорци с матови стъкла. Като че ли раздаваха лекарства или бяха погълнати от тих разговор. Общата атмосфера бе на мир и спокойствие.
Киндерман вървеше сред редиците от легла, опънали се докъдето му стигаше погледът. Никой не го забеляза, освен може би един ангел, който обърна глава и го погледна любезно, докато минаваше, а после се върна към работата си.
Киндерман видя брат си Макс. Той следваше за равин в продължение на години преди смъртта си през петдесета. Както в обикновените сънища, където мъртвите никога не се възприемат като такива, Киндерман приближи към Макс без да бърза и седна на леглото до него.
35
Mavin (идиш) — експерт или познавач, особено такъв, който сам се хвали със способностите си — Б.пр.
37
WASP — White Anglo-Saxon Protestants — Бели англосаксонски протестанти; Дюбюк — град в щата Айова — Б.пр.