— Радвам се да те видя, Макс — каза той. После допълни: — Сега и двамата сънуваме.
Брат му поклати скръбно глава и отговори:
— Не, Бил. Аз не сънувам. — И Киндерман се сети, че той е мъртъв. Заедно с това внезапно осъзнаване дойде и абсолютната увереност, че Макс не е илюзия.
Киндерман го обсипа с въпроси за отвъдното.
— Всички тези хора мъртви ли са? — попита той.
Макс кимна:
— Каква мистерия — отбеляза.
— Къде сме? — попита Киндерман.
Макс сви рамене.
— Не знам. Не сме сигурни. Но най-напред дойдохме тук.
— Прилича на болница — допусна Киндерман.
— Да, всички тук ни лекуват — кимна Макс.
— Знаеш ли къде ще отидеш след това?
Макс отговори:
— Не.
Те продължиха да разговарят ѝ накрая Киндерман го попита направо:
— Бог съществува ли, Макс?
— Не и в света на сънищата, Бил — отговори Макс.
— Кой е светът на сънищата, Макс? Това ли е той?
— Това е светът, където ние съзерцаваме себе си.
Когато Киндерман го притисна да обясни отговора си, твърденията на Макс станаха по-неясни и разпръснати. В един момент той каза:
— Ние имаме две души. — И после отново стана двусмислен и несигурен, а сънят започна да се разтапя по краищата, ставаше все по-равен и невеществен, докато накрая Макс се превърна в призрак, говорещ безсмислици.
Киндерман се събуди и вдигна глава. През процепа на завесите той видя кобалтовата светлина на зората. Остави главата си да падне обратно на възглавницата и се замисли за съня. Какво означаваше? Доктори — ангели, промърмори на глас. Мери се обърна насън до него. Той стана бавно от леглото и влезе в банята. Опипа за електрическия ключ, а когато го намери, затвори вратата и включи лампата. Вдигна капака на тоалетната линия и уринира. След това погледна към ваната. Видя как шаранът размахва мързеливо перките си, обърна се и поклати глава.
— Momzer39 — промърмори той. Изми тоалетната, взе халата си от закачалката на вратата, изключи осветлението и слезе долу.
Направи си чай и седна на масата, потънал в мисли. Дали това беше сън за бъдещето? Предсказание за смъртта му? Поклати глава. Не, сънищата му за бъдещето притежаваха определен строеж. Този сън не приличаше на никой друг досега. Той го засегна дълбоко.
— Не и в света на сънищата — промърмори си. — Две души. Това е светът, където ние съзерцаваме себе си. — Той се учуди дали в съня подсъзнанието му не му подсказваше нещо във връзка с проблема за болката? Може би. Спомни си Видения, есе от Юнг, описващо докосването на психиатъра до смъртта. Той бил приет в болницата, в кома, когато изведнъж се усетил извън тялото си, носел се на много мили над планетата. Когато щял да влезе в един храм, плаващ из пространството, фигурата на неговия доктор се появила пред него в своята архетипна форма40, на владетеля на Кос. Докторът го смъмрил и поискал от него да се върне в тялото си, за да може да свърши работата си на земята. Миг по-късно Юнг бил буден в болничното си легло. Първото му чувство било на загриженост за доктора, защото той му се явил в архетипната си форма; разбира се, след няколко седмици докторът се разболял и скоро умрял. Но главните чувства, които изпитал Юнг — и продължил да изпитва през следващите шест месеца — били депресията и яростта, че се е завърнал отново в едно тяло и в един свят, и в една вселена, които сега възприемал като кутийки. Това ли е отговорът?, запита се Киндерман. Дали триизмерната вселена е изкуствена конструкция, предназначена да влезем в нея, за да решим специфични проблеми, които не могат да бъдат реше ни по друг начин? Дали проблемът за злото съществува в света по предварителен план? Дали душата облича тялото както хората обличат водолазни костюми, за да влязат в океана и да работят в дълбините на един чужд свят? Дали ние избираме болката, от която страдаме невинни?
Киндерман се учуди дали е възможно човекът да си остане човек без болка или поне без възможност за болка. Дали вече няма да бъде нищо повече от мече панда, играещо шах? Би ли могло да има чест, или смелост, или благородство? Един добър бог не би могъл да се въздържи и да не се намеси, когато чуе плача на страдащото дете? Обаче Той не го правеше. Той наблюдаваше безучастно. Но дали това не ставаше, защото човекът Го бе помолил да гледа безучастно? Защото човекът доброволно бе избрал врящия казан, за да може да бъде човек, преди да започне времето и преди да бъдат захвърлени огнените небеса?
40
В психологията на Юнг архетипът е една от няколкото вродени идеи или модели на душата, които се проявяват в сънищата, изкуството и др. като определени основни символи или образи — Б.пр.