— Не знаех това.
Киндерман, продължи да се взира в брезента. Два скелета на неандерталци, открити във Франция, били изследвани и учените открили, че те са живели в продължение на две години въпреки сериозните, осакатяващи ги рани. Ясно, помисли си той, че племето ги е поддържало живи. И вижте децата, замисли се той. Детективът знаеше, че няма нищо по-проницателно от детското чувство за справедливост, за това кое е честно, какви трябва да бъдат нещата. Откъде идваше това? И когато моята Джули беше на три години, не можехме да ѝ дадем бисквитка или играчка, без тя да я подари на някое друго дете. По-късно тя се научи да я скътва за себе си. Не е властта тази, която разваля, помисли си той а безредието и несправедливостта в света на опита и торбичката бонбони с по-малко тегло от указаното на етикета. Децата идват на този свят без никакъв друг багаж освен своята невинност. Тяхната доброта е вродена. Тя не се научава и не е просветен егоизъм. Нима шимпанзето може да омае купувачката, така че тя да купи целия му асортимент от застояли стоки? Това е абсурдно. Наистина! Кой е чувал за подобен случай? И именно там лежи парадоксът. Физическото зло и моралната доброта се преплитат като нишките на двойна спирала, внедрена в ДНК кодовете на всемира. Но как може да бъде?, учуди се детективът. Има ли изобщо във вселената нещо, което да разваля хората. Сатана? Не. Това е тъпо! Бог така би го цапардосал по главата, че той цяла вечност щеше да обяснява на слънцето как веднъж се е срещнал с Арнолд Шварценегер и му е стиснал ръката. Сатаната оставя парадокса непокътнат, кървяща рана в ума, която никога не зараства.
Киндерман прехвърли тежестта си на другия крак. Божията любов изгоря със силна тъмна топлина, но не даде светлина. Нима сенките са в природата Му? Нима Той е великолепен и чувствителен, но слаб? След всичко, което беше казано и направено, нима отговорът на мистерията не бе нищо повече от това дали Бог наистина е Леополд и Лоеб5? Или Той е по-близо до един putz6, отколкото всеки досега си е представял. Детективът си представи как един подобен Бог пледира в съда. Виновен с обяснение, Ваша чест. В тази теория имаше нещо привлекателно. Тя беше рационална и очевидна и определено най-простата, която се нагаждаше към всички факти. Но Киндерман я отхвърли и подчини логиката на своята интуиция, както го бе правил при толкова разследвания на убийства. Не съм дошъл на този свят, за да продавам Уилям от Окъм от врата на врата, чуваха го често да казва на обърканите си колеги или даже, веднъж, на един компютър7. Моят нюх, моето мнение, — казваше винаги той. И сега се чувстваше така във връзка с проблема за злото. Нещо прошепна в душата му, че истината се клатушка и по някакъв начин е свързана с първородния грях; но само по аналогия, и то смътно.
Нещо беше различно. Детективът вдигна поглед. Моторите на влекача бяха спрели. Също и писъците на жената. В тишината той чу как реката обгръща кея. Обърна се и срещна търпеливия поглед на Стедман.
— Точка първа, ние не можем да отидем на съвещание така. Точка втора, опитвал ли си се да сложиш пръста си в горещ до зачервяване тиган и да го задържиш там?
— Не, не съм.
— Аз съм опитвал. Не можеш да го направиш. Боли твърде много. Чел си във вестниците, че някой умрял при пожар в хотела. Пише, че Тридесет и двама загинали при пожара в Мейфлауър. Но никога не разбираш наистина какво означава това. Не можеш да прецениш, не можеш да си представиш. Сложи си пръста в горещ тиган и ще разбереш.
Стедман кимна мълчаливо. Клепачите на Киндерман се отпуснаха и той погледна намусено към патолога. Погледни го, помисли си той; мисли, че съм луд. Невъзможно е да се говори за такива неща.
— Има ли още нещо, лейтенант?
Да. Седрах, Мисах и Авденаго8. После царят, бидейки сърдит, заповяда тиганите и бронзовите котли да бъдат нагорещени; и заповяда да отрежат езика на онзи, които бе говорил пръв, и кожата от главата му да бъде одрана, да му отсекат също ръцете и краката. И сега заповяда, бидейки още жив, да го занесат до огъня и да го изпържат в тигана9.
5
Леополд — император на Свещената римска империя (1831 — 1865); Лоеб — Жак Лоеб (1893-1986) — американски физиолог и биолог, роден в Германия. Тук двете имена се представят като нарицателни за властта и емпиричната наука — Б.пр.
8
Седрах, Мисах и Авденаго — библ. — Тримата пленници, които като по чудо излезли невредими от огнената пещ — Б.пр.