Болница. Доктори ангели. Да, всички тук ни лекуват. Разбира се, помисли си Киндерман. Това пасва. След живота идва една седмица край Златната Врата. Може и малко Флорида. Няма да навреди.
Киндерман си поигра известно време с мислите си и реши, че теорията за съня се проваля, когато се сблъска със страданието на висшите животни. Дивият звяр определено не бе избрал болката и най-вярното куче нямаше бъдещ живот. Но тук има нещо, помисли си той; близо е. То имаше нужда от финал, удивителен скок, за да може всичко да добие смисъл и да съхрани Божията доброта. Беше сигурен, че скоро ще го открие.
Стъпки по стълбата, бързи и леки. Киндерман погледна настрани и се намръщи. Стъпките приближиха до масата. Вдигна поглед. Майката на Мери стоеше над него. Тя беше на осемдесет, ниска, а сребърната ѝ коса бе сплетена на кок. Киндерман я огледа. Никога преди не беше виждал черен халат.
— Не знаех, че си станал — изрече тайнствено тя. Цялото ѝ лице беше сбръчкано.
— Станал съм — кимна Киндерман. — Това е факт.
Тя като че ли се замисли малко върху това. После се завлече до печката и каза:
— Ще ти направя малко чай.
— Имам.
— Пийни още.
Тя изведнъж приближи и опипа чашата му, после го погледна както Бог погледнал Каин, след като научил новината41.
— Студен е — отсече тя. — Ще направя горещ.
Киндерман си погледна часовника. Почти седем. Какво става с времето? — учуди се той.
— Как беше в Ричмънд? — попита той.
— Все schvartzers42. Никога вече не ме карай да ходя там. — Тя стовари чайника върху печката и започна да мърмори на идиш. Телефонът на плота за закуска звънна. — Спокойно, аз ще го вдигна — каза майката на Мери. Размърда се бързо и вдигна телефона. Каза — Nu?
Киндерман я наблюдаваше как слуша и как после вдигна слушалката с намръщена физиономия.
— За теб е. Някой от твоите приятели гангстери.
Киндерман въздъхна. Стана и пое слушалката.
— Киндерман — каза уморено той.
Слушаше. Лицето му се вцепени.
— Идвам веднага — обяви. И затвори.
На месата в шест и трийсет в Света Троица един католически свещеник бил убит. Бил обезглавен в изповедалнята, докато слушал нечия изповед.
Никой от енориашите нямал представа кой го е направил.
Понеделник, 14 март
6.
Съществуването на живота на земята зависи от прилагането на определен натиск от страна на атмосферата. Този натиск, на свой ред, зависи от постоянното действие на физическите сили, което на свой ред зависи от положението на земята в Космоса, което пък на свой ред зависи от определено устройство на Вселената.
— И какво причинява това? — учуди се Киндерман.
— Лейтенант?
— Аз съм с теб, Хорацио Хорнблоуър. Каква е настоящата ситуация?
— Никой не е видял нищо необичайно — каза Аткинс. — Да пуснем ли енориашите да си вървят?
Киндерман се беше настанил в църковен стол край сцената на престъплението — една от изповедалните отзад. Бяха затворили вратата на изповедалнята, но кръвта все още течеше по пътечката, където се бе разклонила в отделни локвички, равнодушни, докато екипът от криминалната лаборатория се движеше около тях. Всички врати на Света Троица бяха заключени и униформен полицай пазеше на всеки вход. Пуснаха вътре пастора на църквата и Киндерман го видя да разговаря със Стедман. Те стояха до лявата страна на църковния олтар, пред статуята на Дева Мария. Старият свещеник кимаше от време на време и хапеше долната си устна. Лицето му бе сковано от скръб.
— Да, пуснете ги да си вървят — кимна детективът на Аткинс. — Задръжте само четиримата свидетели. Имам нещо наум.
Аткинс кимна, после се огледа за по-видно място, от което да обяви освобождаването на пръснатите из църквата богомолци. Избра галерията на църковния хор и се отправи натам.
Киндерман се оттегли в мислите си. Вечна ли е вселената? Може би. Кой знае… Един безсмъртен зъболекар би могъл да запълва дупки завинаги. Но какво беше това, което поддържаше вселената сега? Дали вселената бе причината за своето собствено устройство? Има ли значение дали брънките във веригата на причинността са разтегнати безкрайно? Няма да помогне, заключи детективът. Представи си товарен влак, прекарващ рокли от Ейбрахам и Строс от запасите на малкия завод край Кливланд, където той винаги си бе представял, че ги произвеждат. Всеки товарен вагон бе задвижван от вагона пред него. Никой вагон не можеше да се движи сам. Продължаването до безкрайност от вагони няма да даде на никой вагон онова, което му липсва — движението. Нула пъти безкрайност е равно на нула. Влакът не може да се движи, освен ако не го дърпа локомотив, нещо напълно различно от вагона.