— Докато бяхте в изповедалнята — продължи детективът, — човекът с винтягата беше от другата страна, после влезе старецът, а после мистър Маккой, така ли? А вие казахте, че по някое време сте чул как преградата от другата страна се затваря. Спомняте ли си?
— Да.
— Казахте, че сте предположил, че човекът с винтягата е приключил.
— Да.
— Чухте ли преградата да се плъзга отново? Сякаш може би свещеникът е забравил нещо, което е искал да му каже?
— Не, не съм.
Киндерман кимна, после затвори вратата на Патерно, влезе в помещението за свещеника и седна.
— Ще затворя преградата от вашата страна — каза той на Патерно. — След това слушайте внимателно, моля ви. — Затвори преградата от страната на Патерно и бавно отвори преградата от другата страна. После отново отвори преградата на Патерно. — Чухте ли нещо?
— Не.
Киндерман обмисли внимателно този отговор. Когато Патерно се накани да става, той му каза:
— Останете на мястото си, мистър Патерно.
Киндерман излезе от помещението за свещеника и коленичи в дясната секция на изповедалнята. Отвори преградата и погледна към Патерно.
— Затворете вашата преграда и послушайте още веднъж, — инструктира го той. Патерно затвори преградата си. Киндерман се пресегна в секцията за свещеника, намери дръжката от другата страна на преградата и я дръпна, докато опре до китката му. На този етап той пусна металната дръжка и, притискайки преградата от своята страна с пръсти, я затвори докрай, при което се чу приглушен, тъп звук.
Киндерман стана и отиде до лявата секция, отвори вратата и погледна към Патерно.
— Чухте ли нещо? — попита го Киндерман.
— Да. Затворихте преградата.
— Звучеше ли по същия начин, както когато чакахте свещеникът да се обърне към вашата страна?
— Да, точно по същия.
— Точно по същия?
— Да, точно.
— Опишете го, моля.
— Да го опиша?
— Да, опишете го. На какво приличаше звукът?
Патерно се поколеба. После каза:
— Ами плъзга се за малко, после спира; после се плъзга пак, докато се затвори.
— Значи малко колебание при плъзгането?
— Точно както го направихте вие.
— И как можете да бъдете сигурен, че се е затворила докрай?
— Накрая се чу тупване. Беше силно.
— Имате предвид по-силно от обикновено?
— Беше силно.
— Повече от обикновено?
— Да. Много силно.
— Разбирам. А не се ли учудихте защо не ви дойде редът след това?
— Дали съм се учудил?
— Защо не ви е дошъл редът.
— Предполагам, че съм се учудил.
— А кога чухте този звук? Колко време преди да открият тялото?
— Не мога да си спомня.
— Пет минути?
— Не знам.
— Десет минути?
— Не знам.
— По-дълго от десет минути.
— Не съм сигурен.
Киндерман обмисли това за малко. После попита:
— Чухте ли някакви други звуци, докато бяхте вътре?
— Имате предвид разговор?
— Каквото и да е.
— Не, не чух разговор.
— А чувал ли сте разговор по време на изповед?
— Понякога. Само ако е силен обаче, какъвто понякога е актът на налагане на покаяние в края.
— Но този път не чухте?
— Не.
— Никакъв разговор?
— Никакъв.
— Нито мърморене?
— Не.
— Благодаря ви. Сега можете да се върнете на мястото си.
Извръщайки поглед от Киндерман, Патерно стана бързо от стъпалото и седна при другите. Киндерман се обърна с лице към тях. Адвокатът си поглеждаше часовника. Детективът се обърна към него.
— Старецът с пазарската торба, мистър Коулман.
Адвокатът се сепна:
— Да?
— Колко време казахте, че е останал в изповедалнята?
— Може би седем-осем минути, някъде там. Може би повече.
— Той остана ли в църквата, след като приключи с изповедта?
— Не знам.
— Ами вие, мис Волп? Забелязахте ли?
Момичето все още трепереше и го погледна с празен поглед.
— Мис Волп?
Тя се стресна и откликна:
— Да?
— Старецът с пазарската торба, мис Волп. След изповедта си, остана ли в църквата, или си тръгна?
За момент тя го погледна с изцъклени очи, после отговори:
— Може и да съм го видяла да излиза. Не съм сигурна.
— Не сте сигурна?
— Не, не съм.
— Но мислите, че може да е излязъл.
— Да, може.
— Забелязахте ли нещо странно в поведението му?
— Странно?