Стедман се появи отново.
— Приключихте ли с тялото, лейтенант?
Киндерман погледна надолу към окървавения брезент.
— Дали Томас Кинтри е приключил с това?
Отново чу риданията. Поклати глава.
— Аткинс, заведи мисис Кинтри у тях. — Той въздъхна. — И сестрата, заведи и сестрата. Накарай я днес да остане с нея, през целия ден. Аз ще платя извънредното време от джоба си, няма значение. Заведи я у тях.
Аткинс понечи да каже нещо, но Киндерман го прекъсна.
— Да, да, да, старицата. Спомням си. Ще я видя.
Аткинс тръгна да изпълни заповедта на Киндерман. А Киндерман се наведе, коленичи на едното си коляно, хриптейки и пъшкайки от усилието.
— Томас Кинтри, прости ми — промърмори нежно той, после вдигна завивката и остави погледа си да премине леко върху ръцете, гърдите и краката. Те са толкова тънки, като на врабче, помисли си той.
Момчето беше сираче и някога бе боледувало от пелагра12. Луис Кинтри го бе осиновила, когато било на три години. Нов живот. И сега завършил. Момчето беше разпънато на кръст, приковано през китките и ходилата към плоските краища на греблата на каяка, подредени във формата на кръст; и същите дебели три инчови дърводелски пирони бяха забити на върха на черепа му в кръг, пронизващи мозъчната мембрана и накрая самия мозък. Кръвта се стичаше надолу на криви ручейчета, по очите, все още широко отворени от страх, и в устата, все още зяпнала в безмълвния вик на нямото момче, вик на непоносима болка и ужас.
Киндерман огледа разрезите върху дланта на лявата ръка на Кинтри. Беше вярно: те имаха модел — знакът на Близнаци. После погледна другата ръка и видя, че показалецът липсва. Беше отрязан. Детективът усети как го побиват тръпки.
Върна брезента на предишното му място и се изправи на крака. После погледна надолу с тъжна решителност. Аз ще намеря убиеца ти, Томас Кинтри, помисли си той.
Даже ако е самият Бог.
— Добре, Стедман, тръгвай — кимна той. — Вземи тялото и се махай от очите ми. Вониш на формалдехид и на смърт.
Стедман тръгна да повика екипа от линейката.
— Не, не, чакай една минута — извика му Киндерман.
Стедман се обърна. Детективът тръгна към него и му заговори тихо:
— Изчакай, докато си отиде майката.
Стедман кимна.
Влекачът бе завързан на кея. Полицейски сержант с рунтаво черно кожено яке скочи леко на дока и приближи. Носеше нещо увито в плат и тъкмо щеше да заговори Киндерман, когато той го спря.
— Чакай една минута, задръж; не сега; само минута.
Сержантът проследи погледа на Киндерман. Аткинс говореше със сестрата и с мисис Кинтри. Мисис Кинтри кимна и жените станаха. Киндерман погледна встрани, докато майката се взираше в брезента. В момчето си. Той изчака малко и попита:
— Заминаха ли?
— Да, качват се в колата — отвърна Стедман.
— Да, сержант — каза Киндерман, — да видим какво е това.
Сержантът разгъна мълчаливо кафявия плат и му показа кухненско чукче за месо; внимаваше да не го докосва с пръсти.
Киндерман го погледна:
— Жена ми има такова нещо. За шницели. Само че по-малко.
— Тези ги използват в ресторантите — отбеляза Стедман. — В големите ведомствени кухни. Виждал съм ги в армията.
Киндерман вдигна поглед към него.
— Това може ли да свърши работа? — попита.
Стедман кимна.
— Дай го на Дилайра — инструктира сержанта Киндерман. — Аз ще вляза да видя старицата.
В къщичката беше топло. Клоните в солидната камина горяха и пращяха, опрени о големите кръгли, сиви камъни, а по стените бяха закрепени множество мидени черупки.
— Бихте ли ни казали името си, моля ви, мадам?
Тя седеше върху скъсаната жълта кожена тапицерия на дивана пред камината, а една полицайка бе седнала близо до нея. Киндерман се изправи пред тях, захриптя, хвана периферията на шапката си и я задържа пред себе си. Старицата като че ли нито го виждаше, нито го чуваше, а празният ѝ поглед сякаш беше фиксиран в нещо вътре в нея. Очите на детектива се извиха озадачено нагоре. Той седна на един стол с лице към нея и бавно положи шапката си върху някакви стари списания, разхвърляни, изподрани и без корици, върху малката дървена масичка помежду им; шапката покри една реклама за уиски.
— Бихте ли ни казали името си, скъпа?
12
Пелагра — хронична болест, причинявана от недостиг на никотинова киселина в храната. Характеризира се със смущения в стомашно-чревния тракт, обриви по кожата и душевно разстройство — Б.пр.