Сънлайт свърши и се усмихна на детектива.
— Хареса ли ти? Убеден съм, че съм много добър. Не мислиш ли? Аз съм с много лица, както казват. Животът е забавен. Всъщност това е един чудесен живот. За някои. Твърде лош за бедния отец Дайър.
Киндерман се втренчи.
— Ти знаеш, че аз го убих — изрече тихо Сънлайт. Интересен проблем. Но свърши работа. Първо мъничко от стария сукцинилхолин, за да мога да работя без неприятни моменти на разсейване; после трифутов катетър, забит директно в малката сърдечна вена — или всъщност в главната сърдечна вена. Въпрос на вкус, не мислиш ли? После тръбата минава през вената от сгъвката на ръката, а после влиза във вената, водеща към сърцето. После вдигаш краката и изцеждаш ръчно кръвта от ръцете и от краката. Не е съвършено; боя се, че в тялото остава малко кръв, но независимо от това цялостният ефект е удивителен, а не е ли най-важно онова, което се получава накрая?
Киндерман погледна изумен.
Сънлайт се изкикоти.
— Да, разбира се. Добър шоубизнес, лейтенант. Ефектът. И всичко става без да се разлее и капчица кръв. Това наричам аз майсторско шоу, лейтенант. Но, разбира се, никой не забеляза. Перлите69 на…
Сънлайт не успя да завърши. Киндерман беше станал, пресегна се над дивана ѝ халоса Сънлайт по лицето с яростен, съкрушителен удар с опакото на ръката си. Изправи се над него с разтреперано тяло. От устата и от носа на Сънлайт потече кръв. Той погледна злобно към Киндерман.
— Няколко освирквания от залата, разбирам. Това е добре. Да, това е добре. Разбирам. Бях тъп. Е, за малко ще оставя нещата в твои ръце.
Киндерман погледна озадачено. Думите на Сънлайт ставаха все по-неясни, клепачите му натежаха от внезапно налегналата го дрямка. Той шепнеше нещо. Киндерман се наведе да чуе думите.
— Лека нощ, луна. Лека нощ, кравичке — скачаща над — луната. Лека нощ — Ейми. Сладка малка…
Стана нещо необикновено. Макар че устните на Сънлайт едва се мърдаха, от устата му излезе друг глас. Беше по-младежки, по-лек мъжки глас и като че ли крещеше от далеч.
— С-с-с-спри го! — заекна той. — Н-н-н-не му позволявай…
— Ейми — прошепна гласът на Сънлайт.
— Н-н-н-не! — извика другият отдалеч. — Д-д-д-жеймс! Н-н-н-не! Н-н-н…
Гласът притихна. Главата на Сънлайт клюмна и той като не ли изпадна в безсъзнание. Киндерман погледна надолу към него, изумен, неразбиращ нищо.
— Сънлайт — повика го той. Не последва отговор.
Киндерман се обърна и отиде до вратата. Натисна звънеца за сестрата и излезе отвън. Изчака я, която пристигна тичешком.
— Припадна — осведоми я.
— Пак?
Киндерман я видя как се втурва в килията, как веждите ѝ се сплитат въпросително. Когато сестрата стигна до Сънлайт, детективът се обърна бързо и хукна по коридора. Изпита срам и съжаление, когато чу сестрата да вика:
— Проклетият му нос е счупен!
Киндерман изтича до приемната, където го чакаше Аткинс с някакви документи. Той ги подаде на детектива.
— Стедман каза, че искате това веднага — обясни сержантът.
— Какво е то? — попита Киндерман.
— Докладът от патологията за човека в ковчега — отговори Аткинс.
Киндерман пъхна документите в джоба си.
— Искам полицай на пост в коридора пред дванадесета килия — нареди припряно на Аткинс. — Кажи му да не си тръгва тази вечер, докато аз не го освободя. Втора точка, намери бащата на Близнаци. Казва се Карл Венамън. Опитай да получиш достъп до националния компютър. Моля те, захвани се с това, Аткинс. Много е важно.
Аткинс кимна:
— Да, сър — И се отдалечи бързо.
Киндерман се облегна о бюрото и извади документите от джоба си. Прехвърли ги набързо, но после се върна и препрочете една част. Тя му даде началото. Чу, че към него се приближава скърцане на обувки, и вдигна глава. Сестра Спенсър стоеше пред него и го гледаше с укор.
— Вие ли го ударихте? — попита.
— Може ли да поговоря с вас насаме?
— Какво ви е на ръката? — рече му, пренебрегвайки въпроса. Беше втренчила поглед в ръката му. — Подута е.
— Няма значение — смотолеви детективът. — Можем ли да поговорим във вашия офис, моля?
— Влизайте — покани го тя. — Аз трябва да взема нещо.
Отдалечи се и зави зад ъгъла. Киндерман влезе в малкия офис и седна зад бюрото. Докато чакаше, той прегледа отново доклада. Вече разтреперан, изпита още по-силно съмнение и объркване.