Йезуитът седеше зад бюрото си, ръцете му бяха сплетени зад темето. Изглеждаше уморен и потиснат.
— Сядайте и се отпуснете — каза той на детектива.
Киндерман кимна и се настани на стола до бюрото.
— Добре ли сте, отче?
— Да, слава Богу. А вие?
Киндерман погледна надолу и кимна; после се сети да си свали шапката.
— Съжалявам — промърмори.
— Какво мога да направя за вас, лейтенант?
— Отец Карас — поде детективът. — Какво стана, след като го взеха с линейката, отче? Знаете ли? Имам предвид точно, отче — поредицата от събития от момента, когато умря, до погребението.
Райли му каза каквото знаеше, а когато свърши, двамата мъже помълчаха известно време. Вятърът отвън трополеше по прозорците в тъмнината на зимната вечер. После капачката на бутилката скоч започна да стърже с металически звук, докато йезуитът развиваше бавно. Наля си два пръста в една чаша, отпи и се намръщи.
— Не знам — въздъхна леко той. Погледна през прозореца — към светлините на града. — Вече нищо не знам.
Киндерман кимна в мълчаливо съгласие. Наведе се в стола си, сплете пръсти и започна да търси пипнешком някаква разумна нишка, която би могъл да следва.
— Беше погребан на следващата сутрин — каза той, резюмирайки онова, което му беше разказал Райли. — Затворен ковчег. Обичайният ритуал при вашите погребения. Но кой го е видял последен, отче Райли? Знаете ли? Спомняте ли си? Имам предвид, кой е бил последният човек, който го е видял в ковчега?
Райли разклати уискито в чашата си с плавно движение на китката, загледан замислено в кехлибарената течност. И после промърмори:
— Фейн. Брат Фейн. — Спря сякаш да освежи паметта си, после вдигна глава и кимна. — Да, точно така. Той остана да облече тялото и да запечата ковчега. Оттогава никой не го е виждал.
— Как така?
— Казах, че никой не го е виждал. — Райли сви рамене и поклати глава. — Тъжен случай — въздъхна той. — Винаги се чувстваше потиснат, смяташе, че Орденът не се отнася добре с него. Имаше семейство в Кентъки и постоянно молеше за назначение някъде наблизо. Към края той…
— Към края? — прекъсна го Киндерман.
— Беше стар; осемдесет — осемдесет и една. Винаги казваше, че иска да си умре у дома. Сметнахме, че просто е заминал, защото усещаше, че смъртта му наближава. Вече бе прекарал два доста тежки инфаркта.
— Два инфаркта?
— Да — кимна Райли.
Нещо зловещо пропълзя по тялото на Киндерман.
— Човекът в ковчега на Деймиън — промълви вцепенен той. — Спомняте ли си, че беше облечен като свещеник?
Райли кимна.
— Аутопсията — каза Киндерман и направи кратка пауза. — Човекът беше стар и имаше следи от три сериозни инфаркта: два преди и онзи, който го е убил.
Двамата мъже се спогледаха мълчаливо. Отец Райли изчака да види какво следва. Киндерман го погледна в очите и му каза:
— По всичко личи, че е умрял от страх.
Човекът в дванадесета килия не дойде в съзнание чак до шест на следващата сутрин, няколко минути преди да открият сестра Ейми Кийтинг в една празна стая в неврологията. Коремът ѝ беше разпран, органите — извадени, а тялото ѝ — преди да бъде зашито отново — бе натъпкано с електрически ключове за осветлението.
14.
Той седеше в пространството между страха и копнежа с портативен касетофон в едната ръка, прослушвайки касетите с музиката, която някога обичаха да слушат заедно. Дали отвън беше ден, или нощ? Не знаеше. Светът отвъд дневната му бе забулен, а светлината от лампите изглеждаше мъждива. Не можеше да си спомни откога седеше там. Дали бяха часове, или само минути? Реалността танцуваше в съзнанието му и изскачаше от него в безшумна, объркана клоунада. Спомни си, че бе удвоил дозата стероид; болката се бе облекчила до зловещо пулсиране, цената, която мозъкът му извличаше от останките си, защото лекарството изяждаше жизнените му връзки. Той погледна към дивана и го видя как се свива наполовина. Когато го видя, че се усмихва, затвори очи и се отдаде изцяло на музиката, очарователна песен от едно шоу, което бяха гледали заедно:
Песента профуча през душата му и я изпълни. Искаше да я чуе по-силно и опипа, търсейки копчето за усилване, когато усети как една касета пада леко на пода. Когато опипа да я вдигне, още две касети се изплъзнаха от скута му. Той отвори очи и видя човека. Беше втренчил поглед в своя двойник.