Амфортас се намръщи и двойникът се намръщи насреща му. Изведнъж дублирането на гласа му започна да дразни невролога. Изпита странното усещане, че се носи нанякъде, че се откъсва от околната среда. Нещо замириса ужасно.
— Върви си — каза на двойника. Но той упорстваше, повтаряйки всяка негова дума.
Амфортас стана и пое нестабилно надолу по стълбите. Виждаше двойника до себе си, огледален образ на неговите собствени движения.
В следващия момент Амфортас се озова седнал на стола в дневната. Не разбра как е стигнал дотам. Държеше патето в скута си. Умът му беше ясен и спокоен, макар че в далечните дълбини на възприятията си изпитваше някакво страдание. Изпитваше глухо пулсиране в главата си, но не го усещаше. Погледна с неприязън към двойника. Той го гледаше, седеше във въздуха и се мръщеше. Амфортас затвори очи, за да избяга от видението.
— Имаш ли нещо против да запуша?
За момент той не осъзна откъде идва гласът; после Амфортас отвори очи и погледна. Двойникът седеше на дивана, протегнал удобно крак върху възглавничките. Запали цигара и издиша дима.
— Бог знае, че се опитвам да ги откажа — промърмори той. — О, добре, поне ги намалих…
Амфортас беше слисан.
— Разстроих ли те? — попита двойникът. Намръщи се, сякаш съжаляваше. — Ужасно съжалявам. — Сви рамене. — По-точно казано, аз не трябва да се отпускам така, но, за Бога, уморен съм. Това е всичко. Имам нужда от почивка. А в този случай какво може да навреди? Знаеш ли какво имам предвид? — Той гледаше към Амфортас с очакване, но неврологът продължаваше да мълчи. — Разбирам — рече най-накрая двойникът. — Трябва ти малко време, докато свикнеш, сигурно е така. Никога не успях да се науча да влизам незабелязано. Предполагам, че трябваше да опитам малко по малко. — Сви рамене сякаш се предаваше, после додаде: — След дъжд качулка. Както и да е, аз съм тук и наистина се извинявам. През всичките тези години аз знаех за теб, разбира се, но ти никога не научи за мен. Много лошо. Понякога исках да те разтърся, да те изправя. Е, предполагам, че не мога да направя това, дори сега. Глупави правила. Но поне можем да си побъбрим. — Изведнъж погледна загрижено. — По-добре ли се чувстваш? Не. Виждам, че все още си си глътнал езика. Няма значение, ще продължа да говоря, докато свикнеш с мен. — Върху пуловера му падна пепел от цигарата. Той погледна надолу, изчетка я и промърмори: — Пустото ми нехайство.
Амфортас се разкикоти.
— Той е жив — въздъхна двойникът. — Колко хубаво. — Втренчи се в него, а Амфортас продължи да се смее. — Само че до известна степен — добави строго двойникът. — Искаш ли пак да те имитирам?
Амфортас поклати глава и продължи да се смее. После забеляза, че масата и лампата, които бе съборил, са си на мястото. Погледна озадачено.
— Да, аз ги вдигнах — погледна го с разбиране двойникът. — Аз съм истински.
Амфортас отново се втренчи в него.
— Ти си в съзнанието ми — настоя той.
— Пет думи. Добре. Напредваме. Аз говоря за формата — каза двойникът, — не за съдържанието.
— Ти си халюцинация.
— Като лампата и масичката?
— Изпаднах в транс, докато слизах по стълбите. Вдигнал съм ги и съм забравил.
Двойникът издиша малко дим и въздъхна.
— Земни души — промърмори той, поклащайки глава. — Ще те убедя ли, ако те докосна? Ако можеш да ме усетиш?
— Може би — отговори Амфортас.
— Е, това не може да стане — сви рамене двойникът. — Изключено е.
— Това е защото халюцинирам.
— Ако го кажеш отново, ще повърна. Слушай, с кого си мислиш, че разговаряш?
— Със себе си.
— Е, това отчасти е правилно. Поздравления. Да. Аз съм другата ти душа — кимна двойникът. — Защо не кажеш Радвам се да се запозная с теб или нещо такова? Възпитание! О, една история ми дойде наум. За представянето и за какво ли не. Прекрасна е. — Двойникът се изправи за момент и се усмихна. — Разказа ми я двойникът на Ноел Кауърд, а и самият Кауърд казва, че е вярна, че точно така е станало. Той стоял в редицата на един кралски прием. Бил отдясно на кралицата, а от другата му страна била застанала Никол Уилямс. Е, минал един човек на име Чък Конърс. Американски актьор. Знаеш ли го? Разбира се. Е, той подал ръка на Ноел и казал: Мистър Кауърд, аз съм Чък Конърс! А Ноел отговорил веднага с утешителен, успокояващ тон: Защо не, скъпо момче, разбира се, че си ти. Не е ли прекрасно. — Двойникът се облегна назад в дивана. — Колко остроумен е бил, този Кауърд. Много лошо, че се премести отвъд границата. За него е добре, разбира се. За нас е лошо. — Двойникът погледна многозначително към Амфортас. — Добрите събеседници се срещат толкова рядко — промълви той. — Схващаш ли мисълта ми, или не? — Хвърли фаса си на пода. — Не се безпокой. Няма да пламне — каза.