— Боже, свършил съм цигарите…
— Ти не си истински — светлината ставаше все по-бледа.
Двойникът беше глас сред блещукащите движения.
— О, така ли? Добре, Боже, ще наруша още едно правило. Не, наистина. Търпението ми се изчерпва. Има една сестра, която постъпи на работа днес. Казва се Сесили Уудс. Няма откъде да знаеш това. Точно в тази минута тя е дежурна. Давай, вдигни телефона и провери дали съм прав. Искаш факт, който не си знаел? Това е то. Давай. Обади се в неврологията и поискай да говориш със сестра Уудс.
— Ти не си истински…
— Обади ѝ се. Веднага.
— Ти не си истински! — крещеше Амфортас. Стана от стола е керамичната фигурка в ръка, тялото му трепереше, болката се издигаше нагоре, разкъсвайки и смазвайки мозъка му, караше го да вика:
— Боже! О, Боже мой! — Тръгна слепешката към дивана, залиташе, ридаеше и когато стаята започна да се върти, той се препъна и падна напред, разбивайки главата си в ръба на масичката за кафе с такава сила, че в нея се отвори кървава рана. Строполи се на пода, а зелено-бялата керамична фигурка, притисната в ръката му, се разби на парченца. За момент кръвта, потекла от слепоочието му, покриваше отломките и боядисваше пръстите му, все още стиснали здраво парчето с надписа. Там пишеше: ВЪЗХИТИТЕЛНА Скоро кръвта го покри. Амфортас прошепна:
— Ан…
Събота, 19 март
15.
Старецът се казваше Пъркинс и беше пациент в откритото отделение. Намериха го в безсъзнание в стая четиристотин, където сестрата, застъпваща на дежурство в шест часа, откри тялото на Кийтинг. Стаята се намираше зад ъгъла, след приемната, и униформеният полицай на пост до стълбите край асансьорите не можеше да я види. Старецът имаше кръв по ръцете си.
— Ще ми отговорите ли? — попита го Киндерман.
Погледът на стареца беше празен. Бяха го настанили на един стол.
— Искам вечеря — измрънка той.
— Само това казва — обясни сестра Лоренцо. Тя беше сестра от откритото отделение. Дежурната сестра от неврологията, която бе открила тялото, стоеше до прозореца, контролирайки ужаса си. Това бе вторият ѝ работен ден в отделението.
— Искам вечеря — повтори безчувствено старецът. Облиза устни през беззъбите си венци.
Киндерман се обърна към сестрата от неврологията, преценявайки напрежението по стегнатите мускули на врата и лицето ѝ. Погледът му се стрелна надолу към табелката с името ѝ.
— Благодаря ви, мис Уудс — каза той. — Можете да си вървите.
Тя си тръгна бързо и затвори вратата след себе си. Киндерман се обърна към мис Лоренцо.
— Бихте ли завела стареца в банята, моля?
Сестра Лоренцо се поколеба за момент, после помогна на стареца да се изправи на крака и го поведе към вратата на банята. Детективът стоеше вътре. Сестрата и старецът спряха на прага, а Киндерман посочи към огледалото на вратата на аптечката над мивката, където с кръв бе надраскано послание.
— Ти ли написа това? — попита детективът. Той хвана главата на стареца и я обърна към огледалото. — Или някой те накара да го напишеш?
— Искам вечеря — разлигави се пациентът.
Киндерман го погледна безизразно, после наведе глава и каза на сестрата:
— Върнете го обратно.
Сестра Лоренцо кимна и помогна на изкуфелия старец да излезе от банята. Киндерман се заслуша в колебливите им стъпки. Когато чу, че вратата се затваря леко, той бавно вдигна глава към надписа върху огледалото. Облиза пресъхналите си устни и прочете посланието.
Киндерман изскочи бързо от банята и намери Аткинс в приемната.
— Ела с мен, Немо — нареди детективът, без да забавя ход, докато минаваше покрай сержанта. Аткинс го последва по петите, докато най-накрая застанаха в изолационната секция, пред вратата на дванадесета килия. Киндерман надзърна през шпионката. Човекът в килията беше буден. Седеше на ръба на леглото в усмирителната си риза и се усмихваше към Киндерман с подигравателен поглед. Устните му се раздвижиха и той сякаш искаше да каже нещо, но Киндерман не го чуваше. Детективът се обърна и попита полицая, застанал на пост пред вратата:
— Откога си тук?
— От полунощ — отговори полицаят.
— Влизал ли е някой в стаята оттогава?
— Само сестрата. Няколко пъти.
— И никой доктор?
— Не. Само сестрата.
Киндерман обмисли това за момент, после се обърна към Аткинс.
— Кажи на Райън, че искам да вземе отпечатъци от всеки член на болничния персонал — нареди той. — Да започне с Темпъл и да продължи с всички, работещи в неврологията и психиатрията. После ще видим. Повикайте още хора за вземането на отпечатъците и после ги сравнете с отпечатъците, снети от местопрестъпленията. Извикайте колкото може повече хора. Искам всичко да стане бързо. Давай, Аткинс. Побързай. И кажи на сестрата да се върне с ключовете.