Киндерман го наблюдаваше как се отдалечава тичешком. Когато сержантът зави зад ъгъла, детективът продължи да се вслушва в стъпките му, сякаш те бяха изчезващия звук на реалността. Заглъхнаха, възцари се тишина, а в душата на Киндерман отново се спусна мрак. Той погледна към крушките на тавана. Имаше три изгорели. Коридорът тънеше в полумрак. Стъпки. Сестрата приближаваше. Изчака. Тя стигна до него ѝ той посочи към вратата на дванадесета килия. Сестрата огледа ключовете с несигурен поглед, после отключи вратата. Влезе. Носът на Сънлайт бе облепен и бинтован, а очите му бяха приковани в очите на Киндерман, не се отделяха от него и не премигваха, докато го следваха до стола. Киндерман седна. Тишината бе гъста и клаустрофобична. Сънлайт седеше съвършено неподвижен, замръзнал образ с широко отворени очи. Приличаше на восъчна фигура в музей. Киндерман вдигна поглед към провесената от тавана крушка. Тя премигваше. Сега не се клатеше. Чу кикот.
— Да, да бъде светлина — отекна гласът на Сънлайт.
Киндерман погледна Сънлайт в очите. Бяха широко отворени и празни.
— Получи ли съобщението ми, лейтенант? — попита той. — Оставих го при Кийтинг. Хубаво момиче. Добро сърце. Между другото, възхитен съм, че повика Татко. Още нещо обаче. Една услуга. Може ли да се обадиш на Юнайтед прес и да ги накараш да снимат Татко заедно с Кийтинг? Заради това убивам, ти знаеш — за да го опозоря. Помогни ми. Ще направя така, че и ти да имаш полза от това. Смъртта ще излезе във ваканция. Само веднъж. За един ден. Уверявам те, ще ми бъдеш благодарен. Междувременно бих могъл да поговоря с моите приятели тук за теб. Да им кажа една добра дума. Те не те харесват, нали знаеш. Не ме питай защо. Постоянно споменават, че името ти започвало с К, но аз не им обръщам внимание. Добре ли правя? Постъпвам смело. Те са толкова капризни в гнева си. — Той сякаш се замисли за нещо и потрепери. — Няма значение. Нека сега да не говорим за тях. Да продължаваме. Поставям ти един интересен проблем, нали, лейтенант? Имам предвид, ако приемем, че сега си убеден, че аз наистина съм Близнаци. — Лицето му се превърна в заплашителна маска. — Убеден ли си?
— Не — процеди Киндерман.
— Много си глупав — изръмжа злобно Сънлайт. — И направо ме каниш на танц.
— Не знам какво имаш предвид — стрелна го с очи Киндерман.
— Нито пък аз — промърмори безчувствено Сънлайт. — Лицето му бе откровено. — Аз съм луд.
Киндерман втренчи поглед и се заслуша в капките от крана. Накрая проговори.
— Ако ти си Близнаци, как излизаш оттук?
— Обичаш ли опера? — попита Сънлайт. Запя ария от Бохеми с дълбок, разкошен глас, после изведнъж спря и погледна към Киндерман. — Много повече обичам пиесите — поясни той. — Тит Андроник ми е любимата. Много е сладка. — Разкикоти се. — Как е твоят приятел Амфортас? — попита. — Разбирам, че наскоро е имал едно малко посещение. — Сънлайт започна да кряка като патица, после утихна. Погледна настрани. — Трябва работа — изръмжа той. Обърна се отново към Киндерман и го погледна съсредоточено. — Искаш да разбереш как излизам? — попита.
— Да, кажи ми.
— Приятели. Стари приятели.
— Какви приятели?
— Не, това е отегчително. Нека обсъдим нещо друго.
Киндерман изчака, издържайки на погледа му.
— Лошо направи, че ме удари — рече спокойно Сънлайт. — Не мога да се въздържам. Аз съм луд.
Киндерман слушаше напрегнато капките от крана.
— Мис Кийтинг беше яла риба тон — поклати укорително глава Сънлайт. — Надуших я. Проклетата болнична храна. Отвратителна е.
— Как излизаш оттук? — повтори Киндерман.
Сънлайт отметна глава назад и се разкикоти. После фиксира блесналия си поглед в Киндерман.
— Има много възможности. Често си мисля за тях. Опитвам се да ги преценя. Мислиш ли, че това може да е вярно? Мисля, че е възможно наистина да съм твоят отец Карас. Може да са ме обявили за мъртъв, а аз да не съм бил. По-късно аз се съживих в — е — един объркан момент и тръгнах да бродя по улиците, без да зная кой съм. Всъщност все още не знам. И, разбира се, не е нужно да го казвам, аз съм естествено и безнадеждно луд. Често сънувам, че падам от високи стълби. Това ли е станало наистина? Ако е било така, падането сигурно е повредило мозъка ми. Така ли е станало, лейтенант?