Киндерман не каза нищо.
— Друг път сънувам, че съм някой на име Венамън — продължи Сънлайт. — Тези сънища са много хубави. Убивам хора. Но не мога да отделя сънищата от истината. Аз съм луд. Бих казал, че ти си твърде мъдър, за да погледнеш скептично. Но все пак ти си детектив от отдел Убийства, Ясно е, че има убити хора. Това се разбира от само себе си. Знаеш ли какво мисля? Мисля, че е доктор Темпъл. Не би ли могъл да хипнотизира пациентите си да… ами… извършат определени действия, които не са приемливи за обществото в наши дни? А, времената, те се променят към лошо, не мислиш ли? Междувременно, аз може би съм телепат или имам психически способности, от които разбирам всичко за престъпленията на Близнаци. Каква мисъл, а? Да, разбирам за какво си мислиш. Много добре. Между впрочем помисли си за това. Все още не си мислил за него. — Очите на Сънлайт блеснаха подигравателно и той наведе тялото си напред. — Ами ако Близнаци има съучастник?
— Кой уби отец Бърмингам?
— Кой е той? — полюбопитства невинно Сънлайт. Присви озадачено вежди.
— Не знаеш ли? — попита го детективът.
— Не мога да бъда навсякъде едновременно.
— Кой уби сестра Кийтинг?
— Завистливата луна. — Сънлайт отметна глава и измуча като бик. Погледна към Киндерман. — Мисля, че сега почти го улучих — отбеляза той — Много е близко. Кажи на пресата, че аз съм Близнаци, лейтенант. Последно предупреждение.
Той гледаше зловещо към Киндерман. Секундите тиктакаха беззвучно.
— Отец Дайър беше глупав — изрече най-накрая Сънлайт. — Глупав човек. Между другото как е ръката ти? Още ли е подута?
— Кой уби сестра Кийтинг?
— Беляджии. Хора неизвестни и несъмнено чудати.
— Ако си го направил ти, какво стана с органите ѝ? — продължи с въпросите Киндерман. — Трябва да знаеш. Какво стана с тях? Кажи ми.
— Обичам вечеря — обяви монотонно Сънлайт.
Киндерман се вгледа в безизразните очи. Стари приятели. Сърцето на детектива прескочи един удар.
— Татко трябва да знае — каза най-накрая Сънлайт.
Извърна поглед от Киндерман и се загледа безучастно в празното пространство. — Уморен съм — промълви тихо той. — Изглежда, че работата ми никога не свършва. Уморен съм. — За момент изглеждаше странно безпомощен. После като че ли го налегна дрямка. Главата му клюмна. — Томи не разбира — промърмори той. — Казвам му да продължава без мен, но той не го прави. Бои се. Томи… ми е… сърдит.
Киндерман стана и се приближи. Наведе ухо до устата на Сънлайт, за да долови шепота.
— Малкият… Джак Хорнър. Детска… игра. — Киндерман почака, но не чу нищо друго. Сънлайт изпадна в безсъзнание.
Киндерман излезе бързо от стаята. Имаше ужасно предчувствие. Излизайки, натисна звънеца за сестрата. Когато тя пристигна, той се върна до неврологията и потърси Аткинс. Сержантът стоеше в приемната и говореше по телефона. Когато видя детектива до себе си, той бързо приключи разговора.
В неврологията бе прието едно дете, момче на шест години. Санитарят тикаше количката му към бюрото.
— Ето ви го хубавия малък човек — каза санитарят на дежурната сестра.
Тя се усмихна на момчето:
— Здрасти:
Вниманието на Киндерман бе фиксирано върху Аткинс.
— Фамилия? — попита сестрата.
Санитарят отговори:
— Корнър, Винсент П.
— Винсент Пол — уточни момчето.
— Със С ли се мише или с К? — попита сестрата.
Санитарят ѝ подаде някакви документи!
— С К.
— Аткинс, побързай — извика настоятелно Киндерман.
Аткинс приключи за няколко секунди и момчето бе закарано обратно в стаята си в неврологията.
— Искам някой тук двадесет и четири часа! Никой пациент да не излиза, независимо за какво. Независимо за какво!
Аткинс посегна към телефона, но Киндерман го сграбчи за китката.
— Обади се по-късно. Дай ми някой веднага — настоя той.
Аткинс направи знак на един униформен полицай, застанал на пост пред асансьорите. Той приближи.
— Ела с мен — нареди Киндерман. — Аткинс, оставям те. Довиждане.
Киндерман и полицаят тръгнаха бързо към откритото отделение. Когато стигнаха до входа, Киндерман спря и инструктира полицая.
— Никакви пациенти да не излизат оттук. Само персоналът. Разбрано ли е?
— Разбрано, сър.
— Не напускай поста по никаква причина, преди да бъдеш освободен. Даже не ходи до тоалетната.