— Да, сър.
Киндерман го остави и влезе в отделението. Скоро застана в стаята за отдих, на няколко фута отдясно на бюрото. Огледа се бавно, изследвайки всяко лице с предпазливост ѝ страх. Но все пак всичко изглеждаше наред. Погледна към тълпата около телевизора. Премигна и приближи, но изведнъж спря на няколко крачки от групата. Възхитени и втренчени, очите им бяха приковани към празния телевизионен екран. Телевизорът не беше включен.
Киндерман огледа стаята и за пръв път забеляза, че наоколо не се виждат нито сестри, нито санитари. Присви очи към офиса зад бюрото. И там нямаше никой. Погледна към притихналата група край телевизора. Сърцето му се разтуптя. Детективът тръгна бързо към бюрото, изтича покрай него и отвори вратата на малкия офис. Дръпна се шокиран — сестрата и санитарят бяха проснати на пода, изпаднали в безсъзнание, а от раните по главите им течеше кръв. Сестрата беше гола. Нито една част от униформата ѝ не се виждаше наоколо.
— Детска игра! Винсент Корнър!
Думите поразиха съзнанието на Киндерман като удар. Обърна се бързо и изтича от офиса, само за да замръзне на място от онова, което видя. Всички пациенти от стаята се придвижваха към него, приближавайки в кордон, който се затваряше, а тътренето на чехлите им бе единственият звук в зловещата, ужасяваща тишина. Те гледаха злобно, блесналите им очи бяха фиксирани в него, а от отделни точки на стаята се носеха гласовете им, напевни, смаяни и зловещо любезни:
— Здравей.
— Здравей.
— Толкова е хубаво да те видим, скъпи.
Започнаха да шепнат неразбрано. Киндерман извика за помощ.
Момчето бе получило лекарствата си и спеше. Венецианските щори на прозорците бяха пуснати и тъмнината в стаята се осветяваше едва-едва от блещукането на анимационния филм, който вървеше по телевизора с изключен звук. Вратата се отвори бавно и вътре влезе жена в сестринска униформа. Носеше пазарска торба. Затвори тихо вратата зад себе си, остави пазарската торба на пода и извади нещо от нея. Погледна съсредоточено към момчето, а после тихо и бавно приближи до него. Момчето се размърда. То лежеше по гръб. Отвори сънливо очи и ги присви. Когато се наведе над момчето, жената бавно вдигна ръце.
— Виж какво съм ти донесла, скъпичко — изтананика тя.
Изведнъж Киндерман нахлу в стаята. Извиквайки грубо Не!, той хвана жената отзад в отчаяна, задушаваща хватка. Тя изкряка като задушена, отпусна безпомощно ръце, а момчето се изправи в леглото и закрещя от ужас, когато Аткинс и един униформен полицай нахлуха в стаята.
— Хванах я! — изкрещя Киндерман. — Светлината! Включете светлината! Включете я!
— Мамо! Мамо!
Лампите светнаха.
— Душите ме! — едва успя да каже сестрата. Плюшено мече изпадна от ръцете ѝ на пода. Киндерман го погледна, изненада се и бавно отпусна яростната си хватка. Сестрата се завъртя и разтърка врата си.
— Иисусе Христе! — възкликна тя. — Какво ви става, по дяволите? Да не сте луд?
— Искам мама! — изстена момчето.
Сестрата го прегърна и го придърпа близо до себе си.
— Едва не ми счупихте врата! — изписка тя към Киндерман.
Детективът едва си поемаше дъх.
— Съжалявам — изхриптя той, — много съжалявам. — Извади си кърпичката и я притисна към бузата си, където дългата, дълбока драскотина продължаваше да кърви. — Приемете моите извинения.
Аткинс вдигна торбата и погледна в нея.
— Играчки — промърмори той.
— Какви играчки? — попита момчето. Изведнъж то се успокои и се дръпна от сестрата.
— Претърсете болницата! — нареди Киндерман на Аткинс. — Тя преследва някого! Намерете я.
— Какви играчки? — повтори момчето.
На вратата се появиха още полицаи, но Аткинс ги задържа на прага и им даде нови инструкции. Полицаят в стаята излезе и се присъедини към тях. Сестрата вдигна торбата си над момчето.
— Не ви вярвам — каза сестрата на Киндерман. Изсипа съдържанието на торбата върху леглото. — Така ли се отнасяте със семейството си? — попита настоятелно тя.
— Семейството ми? — Умът на Киндерман започна да препуска. Изведнъж той видя табелката с името на сестрата: ДЖУЛИ ФАНТОЦИ.
— … покана за танц.
— Джули! Мили Боже!
Изтича от стаята.
Мери Киндерман и майка ѝ приготвяха обяда в кухнята. Джули четеше роман на кухненската маса. Телефонът звънна. Джули бе най-далеч от него, но успя да го вдигне.