— Започва се.
Киндерман изтича до телефона в приемната. Обади се у дома си. Вдигна Мери.
— Скъпа, не излизайте от къщата — нареди настоятелно детективът. — Никой да не излиза от къщата! Заключете прозорците и вратите и не пускайте никого, докато не се върна!
Когато Мери възрази, той повтори инструкциите си и затвори телефона. Върна се в коридора пред дванадесета килия.
— Искам охрана пред къщата си! Веднага! — нареди той на Аткинс.
Сестра Спенсър излезе от килията. Погледна към детектива и му съобщи:
— Той е мъртъв.
Киндерман втренчи изумения си поглед в нея:
— Какво?
Тя повтори:
— Той е мъртъв. Сърцето му току-що спря.
Киндерман погледна зад нея. Вратата беше отворена и Сънлайт лежеше по гръб на леглото.
— Аткинс, чакай тук — промърмори детективът. — Не се обаждай. Няма значение. Просто чакай — заповяда му той.
Киндерман влезе бавно в килията. Чу, че сестра Спенсър влиза след него. Стъпките ѝ спряха, но той продължи още малко и застана близо до леглото. Сведе поглед към Сънлайт. Веригите и усмирителната риза бяха свалени. Очите му бяха затворени, а в смъртта чертите на лицето му бяха станали по-нежни — по лицето му бе изписано нещо като мир след дългоочаквания край на едно пътуване. Киндерман беше виждал това изражение само веднъж преди. За момент се опита да събере мислите си. После заговори, без да се обръща:
— Питал ли е за мен преди?
Чу гласа на Сиенсър зад себе си:
— Да.
— Само това?
— Не знам какво имате предвид — отговори Спенсър. Тя приближи до него.
Киндерман обърна глава към нея.
— Чухте ли го да казва нещо друго?
Тя бе скръстила ръце.
— Е, не съвсем.
— Не съвсем? Какво точно имате предвид?
Очите ѝ изглеждаха тъмни в мрачната стая.
— Онова заекване — обясни тя. — Странният глас, който използва понякога. Той заеква.
— Каза ли нещо?
— Не съм сигурна. — Сестрата сви рамене. — Не знам. Това стана точно преди да започне да ви призовава. Мисля, че все още беше в безсъзнание. Аз влязох да му премеря пулса. После чух това заекване. Беше нещо — ами, не съм сигурна — но приличаше на татко.
— Татко?
Тя сви рамене.
— Нещо такова. Така мисля.
— И той все още беше в безсъзнание?
— Да. После като че ли дойде на себе си и — о, да, сега си спомням и нещо друго. Изкрещя: С него е свършено.
Киндерман премигна.
— С него е свършено?
— Точно преди да започне да крещи вашето име.
Киндерман се замисли за момент; после се обърна и погледна към тялото.
— С него е свършено — промърмори той.
— Странно — обади се сестра Спенсър. — Накрая изглеждаше щастлив. Отвори очи за секунда и изглеждаше щастлив. Почти като дете. — Гласът ѝ бе странно неутешим. — Съжалих го — въздъхна тя. — Какъв ужасен човек, независимо дали е луд. Но в него имаше нещо, заради което го съжалих.
— Той е част от Ангела — промърмори тихо Киндерман. Очите му все още бяха приковани върху лицето на Сънлайт.
— Не чух какво казахте.
Киндерман се заслуша в капките от крана, пляскащи по порцелановата мивка.
— Сега можете да вървите, мис Спенсър — каза ѝ тихо, — благодаря ви. — Чу я как се отдалечава, а когато замина, той се пресегна надолу и докосна лицето на Сънлайт. Задържа ръката си нежно; после се обърна и излезе бавно в коридора. Нещо изглежда различно, помисли си той. Какво беше?
— Какво те притеснява, Аткинс? — попита подчинения си. — Моля те, кажи ми.
Очите на сержанта витаеха.
— Не знам — смънка той. Сви рамене. — Но имам една информация за вас, лейтенант. Бащата на Близнаци — погледна го. — Намерихме го.
— Така ли?
Аткинс кимна.
— Къде е? — попита Киндерман.
Очите на Аткинс изглеждаха по-зелени от всякога, не премигваха и се въртяха около зениците.
— Мъртъв е — каза. — Умрял е от удар.
— Кога?
— Сутринта.
Киндерман се смая.
— Какво става, по дяволите, лейтенант? — възкликна Аткинс.
Киндерман разбра какво е различно. Вдигна поглед към тавана. Всички крушки грееха ярко.
— Мисля, че всичко свърши — промърмори тихо той. После кимна. — Да. Така мисля. — Киндерман сведе поглед към Аткинс и приключи: — Свърши. — После замълча. — Повярвах му.
В следващия момент нахлуха ужасът и загубата, облекчението и болката и лицето му се сбръчка. Той се облегна о стената и започна да ридае неутешимо. Аткинс се изненада и за момент не знаеше какво да прави; после пристъпи напред и хвана ръцете на детектива.